И утрото настъпва с тишината. Безмълвна любовта скърби. И слушам полъха на стенещия вятър,когато ме целунеш ти. А думите в слово се преплитат на душите,нашите тела и там някъде във Вселената отлитат... зажаднели в копнеж по любовта. И пак в стремеж да се докоснат от несбъднати мечти-душите,наши пак ще се докоснат,но със зората на първите лъчи.
А времето тече...
*Когато на душата дотежи ...
***
***
Тогава идвам-
птица натъжена
Пред тази ласка съм безпомощен.
Гласа ти вибрира в клетките ми като песен на река.
Ловувам нощем прилепи и болка, изтръгвам цветовете на съня...
Драсни ни нещо ...
My Guestbook
Публикуване на коментар