Безразличие - като отхапан геврек

damn it:

Изтрий ме! Забрани ме !
Да ме няма!
Да лаят кучета, когато вън вали
и влача свойта сянка-
черна врана
с премръзнали, невиждащи очи,
забравила коя съм и защо съм
облечена в парцали, боса, зла,
крепяща своя свят,висящ на косъм,
без мостове, без обич, без вина.
Изтрий следите от горяли думи,
от болката, от всеки мой копнеж,
прегръщащ те безсрамно.
Помежду ни
е зима и покрива всичко скреж.
Гласът ми се троши и разпилява
на режещи парченца. Ще мълча.
Ти всичко скри. Какво ли ми остава?
Една последна дълга тишина. 

DARZALAS:

Ще те изтрия,но с целувки,от страха,
от сивото платно на самотата
и много дълго после ще държа
горещата ти обич в/ъв душата ми.
Очите ти ще виждат само мен,
за всеки друг ще бъдеш ,скъпа моя,сляпа.
Принадлежим си както слънцето на ден
и няма връщане за нас.Това е карма!

damn it:

Дамгосан си на моята душа,
обръщаш гръб- в миг
слънцето се скрива
и гърча се - умираща змия.
Без твойта обич
всичко в мен изстива.
Отнемам те от сив, безличен ден,
крада минутите, в които си почиваш
и искам те, дълбоко вътре в мен
като сърце на дива самодива.

Етикети: искаш, ли, това