Безразличие - като отхапан геврек

damn it:

Изтрий ме! Забрани ме !
Да ме няма!
Да лаят кучета, когато вън вали
и влача свойта сянка-
черна врана
с премръзнали, невиждащи очи,
забравила коя съм и защо съм
облечена в парцали, боса, зла,
крепяща своя свят,висящ на косъм,
без мостове, без обич, без вина.
Изтрий следите от горяли думи,
от болката, от всеки мой копнеж,
прегръщащ те безсрамно.
Помежду ни
е зима и покрива всичко скреж.
Гласът ми се троши и разпилява
на режещи парченца. Ще мълча.
Ти всичко скри. Какво ли ми остава?
Една последна дълга тишина. 

DARZALAS:

Ще те изтрия,но с целувки,от страха,
от сивото платно на самотата
и много дълго после ще държа
горещата ти обич в/ъв душата ми.
Очите ти ще виждат само мен,
за всеки друг ще бъдеш ,скъпа моя,сляпа.
Принадлежим си както слънцето на ден
и няма връщане за нас.Това е карма!

damn it:

Дамгосан си на моята душа,
обръщаш гръб- в миг
слънцето се скрива
и гърча се - умираща змия.
Без твойта обич
всичко в мен изстива.
Отнемам те от сив, безличен ден,
крада минутите, в които си почиваш
и искам те, дълбоко вътре в мен
като сърце на дива самодива.

Етикети: искаш, ли, това

DARZALAS:

Здравей, нещастнице!
Мръдни се настрани
и с глупости недей ме занимава.
Такива като теб са трън в очи,
накрая все прецакани остават.
Говориш ми за слънце и цветя,
за някакви си чувства. Хайде стига.
И ти си като другите - жена -
едно очакваш, друго те намира.
Не се предлагай. Мразя твоя вкус.
Сладни ми ароматът ти на рози.
Не схващаш ли - такъв перфектен мъж
с такава като теб - абсурд, не може.
Върви по пътя си, нещастнице. Върви.
Ръка към мен дори насън недей протяга
и много важно, че любов се казваш ти.
Добре съм и без теб, така че бягай...

damn it:
На рози дъх ?! Май нещо бъркаш ти.
Това дъхът е на среднощната ти к ....ва.
А аз съм зъл, магарешки бодил,
той не ухае и расте до ръб на урва.
Перфектен мъж до днес и не видях,
дори в музеите едва ли се намират.
Това за слънце и цветя е вече в прах
и щом те видя всяко чувство в мен умира.
Къде ще ходя, не е твое право днес
да ме напращаш като някаква зараза.
Така че - гръб и първи ти излез...
не, нищо лично, не е признак на омраза.
Дали съм като другите жени
ще си го бистриш във безсънните си нощи
(обичам те... но хич не ми личи),
когато тлее там в душата нещо още.

DARZALAS:

По ръбове да движа го умея.
Недей да плашиш кучето с` салам,
а к.....вите-един живот живея,
освен това ти как ме виждаш сам?
А колко зла си,хм,добре го зная,
все още имам белег в/ъв душа
от острите зъби на твойта ревност.
Вампирка си,бодеш,но със слова.
Обаче всичко в тебе ми е ясно-
ще страдаш,ще ме мразиш пет-шест дни,
а после-знаем ти и аз прекрасно
ще искаш да се върна.Ех,жени.
Че драскаш и си трън,не ще и дума,
но честно да ти кажа-не боли,
забавно ми е с теб да се преструвам
на лудо влюбен.Хлътна здраво ти.
Сега обаче мисля да си лягам
и както знаеш няма да съм сам.
Оставям те сърничке да мечтаеш
за моите целувки...тук и там.

damn it:

Мечтая аз за колелото гадно
на йезуитите в онези мрачни дни,
когато за таквиз кат тебе жадни
били са куп отритнати жени.
И виждам как на него ти се гърчиш,
за милост молейки с затихващ, глас строшен...
Уплаших ли те ?! Стига ми подсмърча...
Шегувам се.... Елен ти мой, зелен.
Преструваш ли се или пък умираш
от страх да си признаеш, че си луд
за всеки миг със мен...Сипи по бира.
На шест е всичко , просто алес гут.
И няма нужда от преструвки и сополи,
кой бил по- , най- и пич голям , нали?
Една любов, знам, никога не моли,
но озарява с нежност всички тъмни дни.

DARZALAS:

Ах как умееш всичко да извърташ,
отвътре май ти идва.Не лъжи.
Изплъзваш се.По нервите ми скърцат
хияда хиляди разюздани жени.
Пак искам теб-дори когато бясна
разкъсваш с думи моста между нас,
но въпреки това не се надявай
да падна ничком в твоите крака.
Свободен съм да пия от дъха ти,
но щом умората на устни загорчи-
дошло е време,скъпа да ме пуснеш,
зове ме дивото в живота,разбери.
Неща да страдаш,ти си уникална,
страстта ти се равнява на пожар,
но знай-любов каквато заслужаваш,
все още аз не мога да ти дам.

damn it:

Часовника поглеждаш, май е време,
в очите ти го виждам загоря
като над джунгла слънце.Не ми дреме,
че готвиш се за скок. Не те виня.
И няма да те спирам, заминавай,
че дивото зове, неустоим
извива се копнежен зов, изтлява
под сведените мигли чезнещ дим.
А аз ще си налея нещо твърдо
и ще си бъбря за тъпизми със нощта,
докато ражда се мъчително над бърдо
онази недоносена луна.
Не страдам, не ревнувам, не линея.
Знам, бездна нося в крехката си плът.
И много често губил си се в нея.
И всеки път било е първи път.

DARZALAS:

Било е и ще бъде.Ти го знаеш.
Не можеме избяга от това.
Днес тръгвам,утре идвам.С теб до края
животът ще ни спряга в таз игра.
Докато твърдото гори в/ъв твойто гърло
и дави спомена за моите очи,
навярно аз желания прегърнал
самотен ще заспивам под звезди.
Наум ще те проклинам зарад всичко-
за туй безсъние,за болката,гнева,
за уж студеното ти грубо безразличие-
поредна маска на страха и слабостта.
С/ъс всяка следваща жена ще си доказвам,
че май допускам грешка всеки път
когато дързостта във теб намразвам
и търся нежност върху чуждата й гръд.
Обаче съм такъв и няма смисъл
да се напъвам да променям онова,
което някой дявол е орисал-
не съм ли с теб,да тъна в самота.

damn it:

До тебе диша чужда гръд и чезне,
мумифицира се копнежът по небе,
което само с мен достигаш. В бездна
пропада всяка нощ горкото ти сърце.
Такъв си, знам, такъв и те обичам...
Но, да призная?! Няма да съм аз.
Обръщам гръб. Ти няма да дотичаш.
Ще давиш болка и обида час след час
в купони до зори... И недоволен
на онзи звяр със двете колела,
ще гониш денем прошка, птица в полет,
една чувствителна, но горда, зла душа.
Днес тръгваш, утре идваш. Свят човешки-
от просто - сложно, от мухата- слон.
И двама да мълчим, е груба грешка.
В затвор от плът кънти терзаещ стон.
И искам аз да бъда просто нежна,
и искаш ти до мене да заспиш,
да се събудим двама в утрин бяла, снежна,
а пламъче в очите да гори.

DARZALAS:

Какво ти пламъче -очите кръв червени.
От седмица си лягам в/ъв зори.
От всички ябълки опитах,забранени
и нещо май в устата ми горчи.
Направо съм животно,честна дума,
като изпуснат съм от клетка,разбери.
Ако ми паднеш днес , не мога се преструвам
на мъж галантен.Хич не си мисли.
Такъв пожар в/ъв мислите е пламнал,
че даже ти не мож го изгаси,
но можеш да опиташ-против нямам,
ако ти стиска заповядай.Не боли.  

damn it:

Не мога ли ... С фантазийка си бедна.
И без гасителопожар се справям аз.
Достатъчно е мръсно да погледна
и ще замръзне мигом всичко в този час.
Галантен мъж? Ще бъдеш, без да искаш.
Неволно вдигат се тез, гордите ръце
и папионка стягат, чиста бяла ризка,
под строгия костюм на Готие.
Ще идем на изискана вечеря,
със бяло вино и куп морски даровЕ...,
а после, скъпи, време ще намеря,
да пусна звяра, дращещ в туй сърце.

DARZALAS:

Я гледай що ме спрягаш с висша мода.
Не съм ли готин само...... по парфюм.
От бяло вино да изпия трябва много
а не,не е за мене тоя филм.
Оставам фен заклет на три канала
1000тв,спейс и онзи в нас
на огледалото, ти знаеш, на тавана
където звяра май че пусках първо аз.
И само плюс за теб е погледът ти мръсен.
Какво му трябва друго на човек.
Загорка,яко гадже и да свърши
нощта,за предпочитане у нас.

неземен:

Ако има работа, почнете ...
Извивки и навивки до Възбог.
Започнах да загрявам извинете...
аскет съм честен и мирянин строг .
Човек съм божи и обичам
и Господа, и себе си, и вас.
Но...чета, и дявола наднича,
а служа и съм в божа власт.
А хорските утехи и съблазни
ми спомнят минало живяно в грях.
Затуй съм днес самонаказан.
забравил съм дори какво е смях.
А ваште реплики напомнят
на грешника, монаха, днес, сега;
навяват мисли и мечти нескромни
за минало във грях, и във тъга.
Във рилскато обител от години
будувам и се моля аз, не спя.
Безброй лета и много зими
със Господа беседвам през нощта;
а вашите словесни излияния
рушат статуквото бетонно в мен.
И миналото като мръсна пяна
избива, съблазнява...ден след ден.
О моля ви, монаха пожалете
нещата както трабва оправете.
Да има на небето и у мене мир.
Направете ми услуга, за хаир.
И в молитви ще ви споменавм аз
тук всеки и ден и всеки час...

DARZALAS:

I'm sorry отче,хич не предполагах,
че Господ ни е пратил съгледвач.
А тази тук обичам.Кво да правя
когато в мен напира зверски яд,
защото аз не съм и безразличен,
но все ми лази тя по гордостта.
Опитвам се да бъда по лиричен,
ама не става.Нямам нерви за това.
Пак sorry,че те връщаме в батака,
не е умишлено и тва е форма на любов.
Ще гледам някак си да се въздържам от атаки,
и да не преча на смирений ти живот,
но сигурно си спомняш как е трудно
да се държиш добре когато хапе тя.
Е хйде отче! Всичко най-набожно.
Мир вам! Пък аз за днес ще й простя.

Етикети: глупости, занимавай, нерви

damn it:

Аз винаги ще бъда с него,
но ти в душата ми ще скиташ.
Последна глътка в адска жега.
Разлята чаша, недопита.

Виелици ще чупят клони
във зими дълги и студени,
а спомена за теб ще гони
некръстена надежда в мене

и ще съм грешна в своите мисли,
една Мария-Магдалена,
която, всъщност, е по-чиста
от всичко в цялата Вселена,

но носи своето проклятие
със камъни да я замерят.
След непорочните зачатия
се раждат богове...?! Химера.

Аз винаги ще ти се връщам
в бълнуванията. В съня ти.
Като врата на родна къща,
която в път ще те изпрати.

А днес ме откъсни небрежно
(капризно цвете с рядко име)
от своя свят и много нежно
в ковчег от спомен положи ме.

DARZALAS:
Не мога с теб да съм небрежен.
И сто пъти да те заровя,
за мен си дяволски потребна,
така че мисля да се боря,
до кръв и сълзи.До последно
в сърцето си да те запазя,
дори накрая срещу себе си
в /ъв лют двубой да се изправя.
Не искам да си тръгвам!Чу ли?
Не смей наум да ме изпращаш.
Мамка им проклети думи,
недей за всяка да се хващаш,
ти моя грешнице безпътна-
сълза в окото ми блестяща.
Кому е нужна толкоз мъка
и тая пропаст,черна,страшна,
която зейва помежду ни
та къса мостове,пътеки.
До гуша ми дойде от драми.
Реших да карам по-полека
и вместо в сън да се тормозя
очи не ще затворя,мила.
Заменям сивата си проза,
за къс любов,макар и в рима.

Етикети: а, днес

DARZALAS:
Навън е черна нощ,
по-черна от душите ни.
Аз искам да съм лош,
но не със теб,а с`себе си.
Сърцето ми крещи,
че късно е за връщане,
в ръце го ти държиш,
а нежно аз прегръщам те.

damn it:
Мечтата ми
дали е пеперуда,
та пърха тъй
по раменете сведени?
Ухаеш на дъжда...
Аз май съм груба,
но да призная тази тръпка?!
В мен е ледено.
Сърцето ти е от кристал,
кристално цвете.
Страхувам се дали
достатъчно съм нежна.
Ако го счупя,
ще прокълнат ветровете
душата ми
на вечна зима снежна.

DARZALAS:
Как караш всеки път
кръвта така да кипва,
да мразя като луд,
че като пале припвам
по твоите следи
и в груб език обличам се,
случайно...да не би..
да кажа,че обичам те.
Кристално ми сърцето,
на цвете ти приличало..
Страхуваш се...Дали?
Туй чувство е отричано
от много преди нас...
Ех колко много драми,
а ти за зими снежни
говориш, драга Дамн ит.

damn it:

Дарзалас, бог 
от бездната излязъл,
където бродят
привиденията хладни
на мъртвите души...
Аз как да вляза
в сърцето ти
като пчелица жадна?
В очите ти искрят
две чаши вино
и съм пияна
още глътка неотпила.
С теб вечността
като секунда кратка мина
и да съм груба,
май че нямам вече сила.

DARZALAS:

Ами недей тогава,
смисъл знаеш няма.
Зад грубостта се крие
див вулкан от страст,
ма да ти кажа честно
аз отдавна зная,
че нещо ей такова
става с нас.
И все едно ми е,
дали си груба или нежна,
и без това на двама ни личи
че сме пореден случай безнадежден.
Не го отричай!Прегърни ме и мълчи!

damn it:

Прегръщам те. Забравих всички думи.
За първи път ей тъй ще замълча.
А тръпката гореща помежду ни
по вени стига чак до мисълта,
да пламне в огън тленното изгарящ,
да слее две души на ешафод...,
дали те помни моята от време старо
или Съдбата пак направи грешен ход?

Етикети: времето, отвъд

damn it: 

Ти вече излезе...
И предлагам
да не се връщаш.
Не и в моя филм
и не във същата роля.
Не искам някой ден
нажалени очи да обръщаш...
И не на теб, на Господ,
сега ще се помоля

да изтрие черновите ми,
в които пише твоето име,
да затвори вратата,
ако нямам сили за това.
Студено е в мен,
а все още не е зима.
Този студ май
се наричаше
простичко - празнота.

Не чакам аплаузи.
Но и за шамари
буза не давам.
Ризата ми бяла
ще си я нося сама.
След грешни мисли
само утайка остава.
Раздадеш ли себе си,
ще те изкълве нощта.

И точно в Този ден
(за теб най-специалния)
вземам си шапката,
чака ме градът.
Лунапаркът пристигна,
с въртележки и клоуни.
Разстрелях мечтите си
на стрелбището.
Там висят.

DARZALAS:

А мен ме улучи в сърцето,
ма това е тема на друг разговор.
Да не се връщам казваш.Заето!
С твоя Бог влезнах във заговор
и вместо да си играеш да триеш
ела и просто ме прегърни,
не след дълго сама ще откриеш,
че мечтите ти са по-живи от преди.
А че сме специалисти в нараняването
не отричам-виновна е глупостта,
но нали знаеш -гаден навик е бягането
Ама не можем избяга от любовта.

Етикети: аплаузи, вече, излезе, чернови

Добрите ти намерения
са нетрайни
като утринна роса,
а слънцето е винаги силно
и бързо ги изпарява.
Подаваш ми уж приятелска ръка,
а ме дръпваш... и пускаш.
От такова падане не се оцелява.

Чувам смеха ти, там горе,
а долу кърви
наивната ми нежност,
отново строшена.
Шепнат устните -
ти, ти..., защо, кажи...,
а става тихо
и все по-студено.

DARZALAS:

Не исках да те пускам,но се стреснах
от силата на чувствата във мен.
Хем чувствах сила,хем огромна безнадежност,
че грозно чер без теб е моят ден.
И лесно слага маска на жестокост
онзи във когото гняв кърви.
"Защо"- не знам.Навярна е от слабост,
ти чуваш смях,а аз крещя "Прости!Прости!".

damn it:

Под тази маска на жестокост
лианите на нежността
разтварят цветове широко,
това не мога да сгреша.
Но твоят страх отваря рани,
щом пуснеш моята ръка
и падам, в бездна неогряна
от пътеводна светлина
Дочувам смях. Греша навярно,
но ме блокира гордостта
и виждам чувствата ти в черно.
Очи притварям и мълча.

DARZALAS:

А аз от глупост казвам думи
с които искам да раня,
понеже чувствам се изгубен
без теб и твойта светлина.
Недей за гордост да говориш,
познавам тая болест аз
и неведнъж щом с мен заспориш
довеждаш ме до животински бяс.
Угасва слънцето тогава
и грозно сив мълчи денят.
Светът съвсем не е за двама
щом аз съм сам,а ти сама.

damn it:

Светът е с много, грозни кръпки
от пръсти, дърпали го с бяс.
Насам-натам...С пиянски стъпки
тук отминава късен час.
И търся те с очи неволно,
(мой гълъб, с гордост на орел)
Когато липсваш, ми е болно.
(нали душата ми си взел).
Дали си нежен или гаден,
раняваш ли или тешиш,
за тебе моят свят е гладен
и пак си мой жесток фетиш.

DARZALAS:

А ти си моят амулет,
понеже мъж съм късоглед
и дребни страсти мен ме радват,
но ти от мен си ме предпазваш,.
Със теб в гърдите аз разбрах,
че любовта не е игра.
Светът не се измерва с бройки.
Мъжът е мъж и без да хойка.
Часът пиян е,но от теб,
насам-натам,назад-напред
сърцето радостно препуска,
секундичка да не пропусне
от пламенните ти целувки
и дамнитските ти милувки.
Какво ни чака с теб не знам,
но спънеш ли се-ще съм там
и здраво аз ще те държа.
Сърце в сърце,душа в душа.

Етикети: горе, долу

Етикети: ад, душата, искрица