<$Forget Me Not ...$>
Оскубана перушина от черни ангели
 damn it: Не ме разбираш... Ти си моят квазер във който болката ми исках да се влее, да ги погълне - мерзост и омраза, с които делникът шамарен в мен беснее. Не ме разбираш... Грях не ме измъчва, не търся тялото ти - трескаво реално. Красива бездна-гладна да излъчва любов и страст... но само огледално. Разбирам те... Не е готов за святост изгоненият слаб човек от Рая... Сънувах ангели в небе на жарко лято, но как да ти го обясня... не знаех. DARZALAS: Не мож ми обясни.Не съм от тука. На ангелите красотата само взел съм, а в Рая никога кракът ми не е стъпвал сънуваме със теб един и същ сън. Самотни сенки,вечно неразбрани изгубени във мрачните си мисли, белязани от мъртви идеали за истинска любов и чувства чисти. Не те разбирам,твърде си ми сложна, но не в това вампирке е проблемът. Проблемът е че май без теб не мога, май те обичам дяволите да те вземат. damn it: Не обяснявам...Ти не ме и питаш. В съня ми пушиш и мълчиш смутен. Превръщаш се във сянка и ... отлиташ. Крещя и будя се ... Навън се ражда ден. И чувам твоя глас по телефона, във делника съвсем обикновен, но толкова жадуван, скъп - икона, която съхранява всичко в мен. Не ме разбираш, но си тук отново и няма нужда от премерени слова, че стреля времето с безчувствено олово и само крачка ни дели от пропастта. DARZALAS: Ти знаеш,че в деня ти ще се върна дори понякога да съм циничен и студен. Ще ми простиш и може би ще се прегърнем и може би ще се огледаш тайно в мен, и може би ще ме целунеш демонично дорде леда в кръвта ми се стопи. Не те разбирам,но си моето момиче и само глупост може с теб да ни дели. Затуй ще хвърля тез износени доспехи на смешна гордост и измислен идеал, ще съблека съмненията ти полека-лека ще ги изтрия от ума без капка жал и във кръвта ти моя дух ще се разтвори, криле на ангел над съня ми разпери. Ще ме предпазиш ли от самота и тъпи роли? Без теб не ща да съществувам.Разбери! damn it: Завръщаш се и хилядите думи, с които те отричах и клеймях, разпръсват се, като изгнила шума и вместо крясък руква слънчев смях. Циничен и студен, но тъй чаровен, че караш в мен кръвта да се втвърди и да боли - кристали от олово, куршуми за разголени души. Събличаш и съмненията тънки, които не прикриват моя свян, в съня ти пак танцуват дръзки сенки от моите крила на ангел -блян, защото ти такава ме обичаш и ще те пазя от каквото те е страх. Когато с нежни думи ме наричаш, сълза от Господ прави диря в земен прах. DARZALAS: А може демоните в теб и мен да плачат затуй ,че дълго бездна ги дели и вехнехме един без друг във здрача тъй както вехнат две умиращи звезди чиято обич натежава на небето и то ги хвърля къмто черната земя, защото не е касичка сърцето в която да натъпчем любовта. Но пусто,като хич и нямам вяра, защото смешно слаб ме прави тя, по-лесно е да се прикрия с изневяра, по-лесно е да те раня със грубостта и после ни лук ял,ни лук мирисал ръце изцапани да си избърша в теб. Май дявол някой мен ме е орисал, не го разбирам тоя твой късмет... damn it: Късмет си ми, от Дявола орисан, търкулна те на пътя ми като петак, той знаеше, той беше ме отписал, че ще те взема беше ясно... Адски знак на челото ми вряза в странни руни, които нощем светят и кървят и пак се будят бури помежду ни, когато погледите ни се преплетат. Отричах тази болест- да те искам, дори когато друга милваш с глас и страст, с коприва гневно раните притисках, но да си тръгна май не беше в моя власт. И в твоята не беше да ме мразиш, за тази болка, дето будех в твоя свят. Дори когато груб си, пак ме пазиш от себе си. За теб пак чувствам глад. DARZALAS: А аз съм жаден,за ръцете,за гнева ти проблясващ нежно в две смарагдови очи. За кожата изписана с греха ти съм жаден.Твоя ад и в мен гори. И малко ми остава да изключа, да става с двама ни каквото ще. Да те обичам искам аз да се науча преди човешкото във мене да умре... damn it: Подводни рифове и ладии от пяна, море с акули, черна, нежна страст , последна сламка, за която да се хвана, преди душата ми да заридае с глас. И този гняв, от който сипвам в чаши, да го изпием, да сме малко диви, зли, да разрушим съмненията наши, отвън изхвърлен моят страх да замълчи. Че адът е горещ и ни привлича, онази зима в нас да се стопи и този път ще закрещя - обичам, на ехото, което в теб крещи. DARZALAS: Крещи.Моли ме .От гнева ти в рог ще сипя ще пия докато се умориш, докато злата твоя ненаситност до капката последна ми дариш. От Ад такъв и дяволите бягат, но ти дойде във моя сам сама и заслужаваш тази нощ една награда- да те направя най-щастливата жена. А ехото мъглите ще разцепи и слети гласовете ни в един ще съблекат измислените ни доспехи, като във стар късометражен филм. Ще те обичам в много дубли ,все по страстно, докато кадърът не се получи съвършен докато не остане грам опасност да се събудя без да бъдеш ти до мен. damn it: Събуждам се във черните ти мисли- бял пламък на омайваща жена и всяка ласка е от сняг по-чиста, когато те докосвам, в теб света отново ражда Злото и Доброто, за да ги смеси и остави като стръв за хората...Обичаш ме, защото във теб се влива дивата ми кръв. Звън. Ударите на сърцето ти - камбана терзаят ехото над сини далнини и даже да ме чувстваш като рана отново търсиш. И намираш. Аз и Ти. DARZALAS: ...и Ти и Аз сме всичко и болка,и победа над света без лигава излишна романтичност, сърце в сърце,душите две в една. Аз черен ти до мен искрящо бяла, аз глупав,ти по-мъдра,по-добра. Излято е за мене твойто тяло, за мене черните ти ангелски крила широко в дива нощ ще се разтворят, далеч от мрака страшен ще ме отведат. Намирам те отново и отново и се изгубвам в твоя светъл ,женски ад. damn it: На адски огън да се сгрее любовта ни. Уж търсим рай, а дявол в нас шепти и слизаме там долу, с пресни рани, един до друг страстта да споделим. Не искам рози, нито тънки свещи, вечеря и изискан етикет, щом чувствам как в ръцете ти горещи топи се тялото ми, като топка сладолед. DARZALAS: и аз не искам разни там превземки не ме търси в/ъв романтичните неща, харесва ми когато двама с тебе вървим с усмивка по ръба на пропастта. Отскубвам си перо от черен ангел за да напиша върху сивото небе, че любовта ми абсолютна,безпощадна лежи в/ъв твоите,най-нежните ръце. Вампирке моя-огън непокорен душата ми е клада зарад теб, а дяволът в/ъв мен е тъй спокоен когато когато се събудя пак до теб. damn it: Ще изродирам с адски огън по небето най-нежните, най- страстните цветя, да капят тичинки- искрици във сърцето със аромат на дива обич и тъга. Пак рамото ти с кичур ще погаля от самодивската си, есенна коса. Фенерите на здрача ще запаля, да минем с теб под спомен за дъга и на ръба на пропаст чака нашто ложе от цвят на татул, орхидеи, горски мъх, един до друг телата си да сложим и да се сливат в нас комети- дъх със дъх. DARZALAS: От мен подробностите-облаци и буря, светкавици и черен прах над нас. Небето цяло в огнени контури ще отразява нечовешката ни страст. Ще стенеш жадно в топлите ми длани, коса на челото ти мокра ще лепи, а аз ще те целувам до забрава, докато див екстаз сърцата не взриви. Ще паднат бавно всичките ти кожи и гола,нежна,само по душа пред мен ще се разкрият тайни твои. Не ангел черен си,а дяволска жена. damn it: От дявол - семе, от архангел - spirit цъфтя във здрача на несбъднат сън. Стъбло бъди ми, да не ме допира бездомното, което броди вън и да намачка крехката ми нежност. Царувай над страстта ми, дързък, млад. Покланям ти се - фино и небрежно. Прозира в нежността ми сдържан глад. DARZALAS: Охо, ти май надяна ми корона вампирка и вампир с неземна власт. Харесва ми,щом искаш ще ти стана, но не стъбло,а господар.Ела у нас и нека вещер с вещерка забъркат оназ отвара дето знае я цял свят. Лекува тя на самотата зла проказа и може да побърка те от страст. Ела ми пиленце(жена не си,сама го каза), ела при батко Дарзи тази нощ да ти покажа най-любимия си номер, да ти покажа колко мога да съм "лош". Етикети: жаден, ме, не, подводни рифове, разбираш |
posted by Damn it Darzalas at 21:35
Публикуване на коментар