<$Forget Me Not ...$>
розов лед
 damn it: Сутрин ледниците са оцветени в розово. Една убийствено студена зора. Антарктида е в моите спомени- ледена кралица, тъжна, нежна жена. DARZALAS: А аз съм Кралят на далечна Небраска. Не пазя спомени за никоя жена. Тишината от смеха ми се стряска, капе лед от черните ми крила. Няма розови краски зората, цял обгърнат съм от сивота. Ще дадеш ли на клетника нежност скрита в тъжната твоя душа? damn it: Хладна нежност..., но капка по капка, за да пиеш, а жаден да си и изпаднал в делириум сладко да бълнуваш за мойте очи. Не, не казвай, че пак съм жестока, просто имам отрова в кръвта, ако гребнеш в таз нежност дълбоко, там на дъното ти е и Смъртта. А не искам да губя човека- крал на моите светли мечти. Пристъпи, но на пръсти, полека , чернокрил ме с копнеж прегърни. DARZALAS: За Смъртта ,ти не се притеснявай, с нея често играя белот, всички слаби места аз и зная, най-безсилна е тя пред любов, и макар имам страх да обичам, ще рискувам сега зарад теб, като капки вода ще се стичам от парче разтопен розов лед. Всяка твоя извивка ще следвам, нежността ми е сладък кошмар, който нощи безлунни обсебва и превръща ме в твой господар. Тихи стъпки в душата ти парят, мойте думи в ума ти горят, във света ти следи ще оставя да намериш за връщане път. Път към мене и бъдното утре към едно разтопено сърце... Всичко коз!Хладна нежност. Целувка. Подивяло от страсти море. damn it: Хладна нежност на слаб господар, хвърлил бронята в цъфнали рози, осъзнал, че за него съм дар- крехка клонка от дива мимоза и с ухание - сънна мъгла те обвивам, омайвам, целувам, да не свършва, не свършва нощта, на ранена сърна се преструвам, ала само да трепне във теб онзи зов на ловеца без име, следващ дивеча в росната степ. Шепна с поглед отровен - вземи ме. DARZALAS: Да те взема?Та ти си в/ъв мен. Всепроникваща париш в ума ми и ледът в/ъв сърце ми студен ти превръщаш в лава от думи. Нереално е всичко това, ала не на маитап те обичам. Ако знаеш как чакам нощта, как се моля и тайно изричам твойто име.Как силно горя от желания страстни,греховни. И дори забранена да си ще нахлувам в съня ти отново за да слеем две капки в една разтопени от пламъци жарки и от дивата жар на страстта. Знаеш,трябва ми толкова малко. damn it: Много малко е нужно, нали, за да лумнат ония огньове, на които се топли, искри нашта страст- бавна, сладка отрова. Забранена, зад триста врати, знам, че няма да спреш, да се върнеш. Като факел нощта ще гори, щом притихнал и блед ме прегърнеш. И студеното в теб се топи, за да бликне вода - извор горски. Пия твоята нежност. Мълчи! Да забравим одумките хорски. DARZALAS: Хората щом им е кеф да си говорят- не плащам данък, знаеш ме нали?! Реша ли нещо, значи си е мое и кой каквото иска да мълви. А ти -ухание на дива непристъпност с/ъс грешни мисли, но със ангелска душа в ума ми придобиваш странна плътност, любов ли му се вика на това? Не ми остава друго- ще съм грешен, на твоя кръст разпънат ще мълча, докато някой ден,в/ъв закъсняла есен в усмивката ти победен ще се стопя. |
posted by Damn it Darzalas at 0:13
Публикуване на коментар