И утрото настъпва с тишината. Безмълвна любовта скърби. И слушам полъха на стенещия вятър,когато ме целунеш ти. А думите в слово се преплитат на душите,нашите тела и там някъде във Вселената отлитат... зажаднели в копнеж по любовта. И пак в стремеж да се докоснат от несбъднати мечти-душите,наши пак ще се докоснат,но със зората на първите лъчи.

Глътка поезия

  • ***

    Code Name: Lilith

  • ***

    И още ...

    Пред тази ласка съм безпомощен.

    Гласа ти вибрира в клетките ми като песен на река.

    Ловувам нощем прилепи и болка, изтръгвам цветовете на съня...

    Other things ...

    Free Guestbook
    My Guestbook
    <$Forget Me Not ...$>
    нещо там за сърцето
















    damn it:
    Сърцето не е касичка с ключе,
    в която своето богатство
    да събираш
    и не е също плюшено мече,
    за да го гушнеш или хвърлиш...
    Не разбираш?!
    Твърдиш, че чувства няма в Интернет,
    какво сърце, щом няма да го вдишаш?!
    Гръдта над него да докоснеш...
    Ех, поет!
    Това сред думите ти в рима май не пише.
    Там страдаш и копнееш, там си жив,
    но тайно търсиш жертва по-наивна -
    дай телефона, среща, секс, аперитив...,
    пък после bye и песничка приспивна.
    И пак си земен, арогантен мъж,
    кипял и врял в любовните въпроси...,
    но мой съвет е - здраво ти се дръж
    и крий сърцето, че на нет-ска love не носи.

    DARZALAS:
    В сърцето, драга, имам само мрак.
    Която го докосне пепел става.
    Дали е нет или reality бардак,
    уловката е факт - без бой се давам.
    Не ми понася нетската любов?..
    Че има ли любов ,та да я нося,
    но дай да го не правим на въпрос-
    от виртуални чувства вече съм износен.
    Заспивам всяка нощ с една мечта,
    да ме събудят утре сладките и устни,
    да е възможно най-реалната жена,
    че ми е втръснало от куклички изкуствени.
    Обаче няма!Все осъмвам сам
    и все по-черен мрака в мене става.
    Която влезе в моя срутен храм,
    не ще излезе жива.Там остава!

    damn it:
    Порутен храм?! Лъстително звучи...
    Руините са ми в сърцето антрацитно.
    Ще вляза жива.Щом ме чакаш ти,
    изчадие на Ада любопитно.
    От виртуала лъха дива скука, знам.
    Сама стрелички вадя от сърцето,
    изстреляни от упор... Срам не срам,
    признавам си -поддадох се и ето
    сега залепвам с тиксо празнини
    и рани с жива кръв едвам затварям.
    Измисленото, казват, не боли...
    сами не вярват, а пък го повтарят.
    А мракът във сърцето ти дъхти
    на черните виолки от Геена...
    Ще те докосна. Хич не се мръщи!
    Жена съм -бездна. Не в екран - хиена.

    DARZALAS:
    Я гледай ти! От толкова жени
    на някаква вампирка май попаднах.
    Как хищно точиш остри си зъби,
    не знам да бягам ли или да се зарадвам?
    „Хиена.Бездна”- да „лъстително звучи,
    но аз съм черен кръстоносец,с мен внимавай
    че тиксо нямам май за твойте празнини.
    Едни и същи грешки не повтаряй.
    Проклетницата скука зъл е враг,
    кръвта ти апетитно ми ухае,
    преминеш ли веднъж през моя праг
    рискуваш доста да се заиграем,
    а аз си падам малко много луд
    душата зная как да ти открадна
    от виртуалното „ще те докосна тук и тук”...
    съвсем реално утре може да те грабна
    и както жадно ми е нещо през нощта,
    кръвчицата ти като нищо ще изпия
    студен и хлъзгав съм да знаеш кат змия
    и лесно в пазвата ти мога да се свия.

    damn it:
    Да се зарадваш или в бягство?
    Да, ... въпрос...
    Обичам кръстоносци ...
    с гола кожа.
    И този сладко вирнат,
    мъжки нос
    ще го погаля с нокти,
    остри като ножа.
    И твойта кръв ухае,
    чувствам аз,
    на див хибискус
    и червени рози.
    Прекрачвам прага,
    още в този час...
    Какво ме плашиш
    с някакви угрози?!
    Душа не знаеш
    имам ли ... Недей
    да точиш зъбки,
    да откраднеш нещо
    чуждо.
    "И тук, и тук..."
    Усмивка, пак здравей!
    Да паднеш в пазвата ми чувствам
    смътна нужда.

    DARZALAS:
    Аз тия нужди зная как да утоля,
    на тоя мраморен олтар ще ти покажа
    какво е да си истинска жена.
    Прибирай нокти,хич недей посяга,
    че с поглед само аз ще те стопя
    и после ти сама ще ми се молиш
    през огън страшен да те преведа,
    да пия капки от студената ти кожа.
    А тея приказки за със и без душа
    върви на някой друг да ги разправяш,
    надушвам,имаш-черна е и зла,
    но само в твоите измислени кошмари.
    Ще падна в пазвата ти-то се е видяло
    от там и Луцифер не мож да ме измъкне.
    Оглеждам се като в магично огледало
    в очите ти от жарки страсти мътни.
    И пак се питам-как от толкова жени,
    ма точно на вампирка ще попадна?
    На дяволи от как се помня ми върви
    но и от как се помня-хич не им прощавам.

    damn it:
    На дяволи върви ти... Може би .
    Но те не хапят, само те подгряват
    и мътни са не моите очи,
    а мислите ти, станали на плява.
    В кошмари имам демонска душа,
    наяве феите ми шият бяла риза.
    През огъня аз теб ще преведа,
    там дето само херувими слизат
    и тази арогантност ще свалиш
    но не на мрамор, а в легло с мимози,
    където цял от страст ще се топиш,
    забравил свойте глупави угрози.

    DARZALAS:
    Брей как добре ме тази нареди-
    ти дявол виждала ли си
    на шия кръст да носи?
    Какви мимози и легла сега пък ти-
    романтиката вече се износи.
    Кога не се развихриш ей така
    на бог в муцуната страстта си да навираш,
    не си обичал все едно...или греша...
    ...бе все едно...едва ли ме разбираш.

    damn it:
    Сега пък Бог..., не ще те той спаси,
    не се със него тъпо оправдавай,
    страстта ти долу по-добре гори
    и тихо, моля, че досадно става.
    Не щеш мимози,може без легло
    и кръста в езерото ще захвърля,
    тревата мека е, от дяволи сено,
    разбирам те, не викай с пълно гърло.
    Развихряй се, но нежно, с горък плам,
    целувките ти - хищни орхидеи
    да ме поглъщат, без вина и срам,
    за нощ поне да чувствам, че живея.

    DARZALAS:
    За нощ,за две,за десет,за хиляда,
    опиташ ли веднъж не ще се спреш.
    Безсрамница-харесвам те такава,
    ако те слушкам ти какво ще ми дадеш?
    Ако до кръв целувам всеки милиметър
    от апетитната ти демонска снага
    и те накарам да разцъфнеш като цвете
    ще бъдеш ли със мен и ти добра
    или за сигурност да взема да те вържа,
    че злото си е зло-не се мени
    Ще те накарам да не можеш да издържаш
    без ласките ми даже и за миг.

    damn it:
    До кръв ще ме целуваш, но ще плачеш
    от нещо в теб, което ще шепти
    лютиви думи. С хъс ще се провлача-
    змия отровна-като теб. Почти.
    И не отрова, лотос и жасмини
    по устните ни слети ще цъфтят,
    без дрога, хапче блу, амфетамини....
    Безсрамница ли чух?Май чувствам глад.
    И даже да ме вържеш, ще е късно,
    защото сам си вързан, но с душа
    към тъмната ми бездна.Малко мръсно
    подмамих те, а ха ... да съгреша.
    Но грях ли е да заобичаш страстно,
    прикривайки в цинизъм своя страх,
    че пада бронята( това си е опасно),
    но без любов си само шепа прах.

    DARZALAS:
    Любов ли каза?Ех наивност женска.
    На ден по сто пъти „любов ” изпитвам аз.
    Онази в бара или блондито във рейса
    еднакво любя .Целия съм страст.
    И по добре на прах да се превърна
    отколко мъж под чехъл да стоя.
    Ма стига глупости-ела да те прегърна,
    обичам да държа в ръце змия.
    А бронята нормално е да пада.
    Харесвам си се гол,не ме е страх.
    Мисли му ти,че май те чака изненада,
    ако преди това не си умра от смях...
    Да можеш за секунда да се видиш,
    наежена си като някакъв паун,
    ела да те целуна,да ти мине
    и да си лягаме,че стана късно вън.

    damn it:
    Доспа ли ти се, бебчо...? "Сънчо" мина...
    и бибероните ми някъде прашасват.
    Онази в бара, русата бамбина...
    сънувай, слънце. В мен страстта угасва,
    щом чуя някой пуяк да се хвали
    и тялото си в огледало криво
    да съзерцава, сластно да се гали.
    Заплетена луна във крива слива,
    оронва цветовете... Ще прощаваш,
    но мисля тази нощ да те прескоча
    и в бара със текила да се сгрея.
    На тебе малко вино ще наточа

    и тръгвам. Да ме спираш май не смееш.

    DARZALAS:
    Прав ти път чудовищенце хищно,
    пий една текила и за мене.
    Ама да се сърдиш е излишно,
    само губим двама с тебе време.
    Я кажи в кой бар ще се почерпиш,
    мога уж случайно да намина,
    падам си по нощи много черни,
    хич не съм на фаза бяло вино.
    Нещо ми е сухо във душата,
    що ли мисля имаш много общо,
    ама си проклета и ината
    караш ме да бъда лош нарочно.
    А че съм затънал с двата крака
    уловен във черната ти дупка,
    ясно е дори за първокласник,
    не че трябва много да ми пука.
    Явно съм обречен да се спъвам
    в мрачната природа на ума си,
    трябва с теб на луд да се преструвам
    иначе се душа от яда си.
    Толкова си дяволски чаровна,
    че ми иде просто да те сграбча
    после право в мойта катакомба
    заедно да пием с устни здрача.
    Ти обаче явно си сърдита
    или тайно в себе си ревнуваш.
    Толкова сте шантави жените.
    Повече от двеста руси струваш!

    Етикети: , , , ,

    0 Comments:

    Публикуване на коментар

    << Home