И утрото настъпва с тишината. Безмълвна любовта скърби. И слушам полъха на стенещия вятър,когато ме целунеш ти. А думите в слово се преплитат на душите,нашите тела и там някъде във Вселената отлитат... зажаднели в копнеж по любовта. И пак в стремеж да се докоснат от несбъднати мечти-душите,наши пак ще се докоснат,но със зората на първите лъчи.

Глътка поезия

  • ***

    Code Name: Lilith

  • ***

    И още ...

    Пред тази ласка съм безпомощен.

    Гласа ти вибрира в клетките ми като песен на река.

    Ловувам нощем прилепи и болка, изтръгвам цветовете на съня...

    Other things ...

    Free Guestbook
    My Guestbook
    <$Forget Me Not ...$>
    Безразличие - като отхапан геврек























    damn it:
    На допирателната остани!
    Не се преструвам...
    Затворих в кръг
    най- черните си дни
    и никому не казвам
    колко струвам...
    Това ти сам
    не го разбра, нали?!
    И най-добре на стоп
    и към миманса,
    в тълпата от актьори
    се вклини,
    играй си роли,
    сценки, реверанси...
    Отдавна вече
    тишината не боли.
    Не полудяват
    будните ми нощи
    и пеперудите са вън,
    а не във мен.
    В стомаха ми е
    празно,
    чувствам още
    как пукат вени
    и се пълнят с лед студен.
    Когато залезите
    паднат във очите,
    ще се напия
    с много самота,
    в бездънна чаша,
    вечно недопита.
    Защо си още тук ?!
    Върви!... Сега!

    DARZALAS:
    Обаче ти си адски упорита,
    от колко време ти говоря, бе жена.
    Смени я тая глупава напитка
    опитай с уиски,вместо с самота.
    А аз ще си отида ако искам
    излишно ме натиряш в/ъв нощта,
    на глупав недонос да ти приличам?
    Ега си...таз вампирка полудя.
    Не се ядосвай че ще вземе да ти мине,
    познавам те ,ехееей ,това съм Аз ,
    любимият ти Дарзи.Погледни ме.
    Не ме лъжи,че няма в тебе страст.
    Защо съм тук ме питаш,но очите
    издайнически казват "Остани".
    "Върви си"-нееее-признай,че ме обичаш,
    че зная колко струваш си спомни

    damn it:
    Уискито си го повръщам , знаеш,
    гори ми и е блудкава вода
    от блато сякаш. Пък тъга ухае
    на дълги нощи
    с лунна светлина.
    Да ти признавам нещо-
    май съвсем се вземаш
    за работа голяма.
    Забрави!
    Дори отвътре в клада да изгарям,
    познавам ви мъжете...
    (Брой до три...
    и ако още мяркаш го насреща,
    това е чудо някакво, ха- ха...
    Признаваш чувства,после чакаш нещо,
    а то си тръгва.
    Капо си ...
    Да, да.)
    Така че упоритостта си яхвам-
    кобила с косъм бял от тъмна страст.
    От тебе бягам.
    А се връщам нощем.
    Не чукам , влизам
    и си цял във моя власт.

    DARZALAS:
    Така си мислиш,колко като тебе
    си вярваха че техен съм,уви.
    Да хване вятър в/ъв пробита мрежа
    и чичко господ ще се затрудни.
    Пък за голямата ми работа,упс сори,
    ма честно ми върви да съм простак,
    та че съм готин,виж не можеш ме обори
    и съм ти слабост, щот съм пич.Бе няма как
    главата си от мене да извърнеш
    пък проклетийствай с рими колкото си щеш.
    Обичаш ме и няма да си тръгнеш.
    накрая цяла пак без бой ще се дадеш.

    damn it:
    Какъв смешник! Че даже си и вярва!
    Уф, скучен си ми вече, дечко мой .
    Отивам на сафари, в Амазонка,
    да хвана тигър. Ти пък тук си стой.
    Топли леглото, но не прекалявай,
    че има още шарка, птичи грип
    и мацките, с които се задяваш
    какво ще лепнат, знам ли.
    Вдигай цип
    и си пази това тъй грандоманско Его,
    с което плещиш глупости сега.
    Ариведерчи, мило. Пак ще се обаждам.
    Но днес ме няма. Малко тишина.

    DARZALAS:
    За Durex май ти хал хабер си нямаш
    и хич не си мисли ,че ще стоя.
    Върви си там на твоето сафари
    аз тук блондинки мисля да лова.
    Не тигър,ако искаш слон хвани си
    или за по-престижно-крокодил
    пък ако шанса този път ми се умихне
    току -виж си останеш там край Нил.

    damn it:
    Ако остана, ще е твоята трагедия,
    че диво като мен е божи дар.
    Решаваш първо, че е фарс , комедия,
    но после търсиш ме наяве и в кошмар,
    че скуката отравя твойте вени,
    блондинките превръща ги във тор,
    в която расне болката по мене
    да я оплевиш май ще видиш, мили, зор.
    Пък говори си, мене, всъщност, ми не пречи
    да си остана там до някой фараон,
    без крокодили и високопарни мъжки речи,
    жив фараон с мангизи - цял живот купон.


    Етикети: , , ,

    0 Comments:

    Публикуване на коментар

    << Home