<$Forget Me Not ...$>
Когато две сенки се слеят в една
 damn it: И ти си сянка. Свързан си със мен. Когато се отдръпваш в мен е празно и пада недоносен, нероден зародиш на недъгава омраза. Ти нямаш име. Мойто изгорих в дъха ти, ослепил греховни нощи, за да се скитат и ридаят. Болка пих- сама си сипвах, исках - още, още. Наричам те със шепот Михаил, и Гавраил, и Рафаил, и всички други от облак имена. Несъгрешил събличаш кожата си, за да влезеш в друга. И ти си сянка. Сянка без душа. Минавам през плътта ти и изстивам. Обичам те . Дъждовно. Все така. Макар да знам , че любовта убива. DARZALAS: Не ме нарече Азазел и Велзевул, а по са близо те до мойто име. Не ме ли виждаш-Прада съм обул. През мен минаваш-стига де, вземи ме. Душа не нося ,аз съм ангел чер и сянка, дето в сънища те следва. Май мислите ти вече съм превзел и мъртва обич теб и мен обсебва. Ще те обичам,нямаш грижи.Погледни светкавици в очите ми проблясват целувките ми-огнени стрели докоснат ли те-ще ти стане ясно как този дъжд наместо да вали във пламъци червени ще избухне. Дали сме свързани,ела да проверим. Пък ако ще светът връз двама ни да рухне. damn it: Какво ти име, ти си просто дим, докосна ли те, ще ми затанцуваш, не онзи пълен с сажди в Нефтохим, а бял и нежен.Зная колко струваш. От сънищата си измъквам те навън и мислите ти са ми тъмно огледало, трошат се в здрача с френетичен звън, не знам душа, но май си имаш тяло и давай, този факт ще проверим, доколко с обич вързани сме здраво, дали от страст в нощта ще се взривим, не знам, но тази лудост си е наше право. DARZALAS: Не знам кое е наше право вещичке, обаче те сънувах тая нощ, идея нямаш ако нейде срещнем се какво те чака,колко ще съм лош. Ще затанцувам,но и ти ще ми танцуваш, на Кокър на горещото парче. На страшна хич недей да се преструваш, мен ми е ясно твойто женско сърчице. А тяло имам си,но трябва да опиташ, реклама да си правя не върви, но легнеш ли си с демон не разчитай свободна да се видиш вече ти, че патил съм си аз от дяволици, захапят ли не пускат до живот. Ще се заключиш ли в зандан от страсти-помисли си? Това ще стане, ако правиш с мен любов. damn it: Зандан от страсти?! Може, но ключарят ще бъда аз, а ти напълно сляп опипом ще затваряш рана стара, жадуващ за една коричка хляб. Очите ти ще виждат мене само, в онези мигове, обагрени от страст, следа от зъбки върху голото ти рамо ще ти напомня кой тук има пълна власт. Сънуваш ме, ще дойда и наяве, да ми покажеш този тъй прехвален танц, с онази нега, дето рани прави изпращам ти целувка.Във аванс. DARZALAS: От разстояние го даваш много смела, но паднеш ли ми, друго ще мълвиш. В ръцете ми от жажда ще трепериш и на крака едва –едва ще се държиш. А аз ще те целувам до припадък, дорде разсъдъкът ти сам не се втечни. И к'во ме грее, че ще бъдеш ти ключаря когато мога да минавам през стени. Виж сцената с коричката и хляба ще бъде само театър за пред теб, да властваш искаш - о.к. ще се направя на жалко влюбен в демонка поет и тез авансови целувки ще ги пазя та дойде ли часът на Страшний Съд де ги изсипя до една връз твойта пазва. Добре дошла, вампирке, в „Сексът и градът”. damn it: Май град не виждам... някакви руини и посред тях накокошинен млад петел, туй кукуригане разсмива ме, прости ми, сарказмът леден не е мойта цел. Ръцете си преди да ги протегнеш, я малко работа им намери - вечеря ретро стилна тук да стегнеш... (Упсссс, мразя черни рози, запомни) Шампанско - не, сангрия "Дон Симон(е)" и риба тон в салата с портокал, а музиката нека е ... канцоне- "Амор, амор". В усмивка засиял, без глупави преструвки и закани, завърташ ме. Таз кожа как гори! Шик реверанс, за нощен танц покана... А всичко друго ... още предстои. DARZALAS: Лисичка си ми ти и как хитруваш, но ще прощаваш –от десерта почвам аз. Не щеш шампанско и на ягоди се мусиш, тогава тортата с черешка ще съм аз. „Амор,амор” или „Целувката на Ана” (упсссс на damn it), каквото и за фон да ни звучи едва ли ще го чуваме и двамата ще сме заети със....танцуване...нали? Ех как ще ти прогоня бесовете като лъвица ще ми мъркаш на ухо. Петел съм бил-ти само стой и гледай, не се заканвам,даже с теб съм твърде мил. Но както казваш...,аз едва започвам. Останалото още предстои, да знаеш само как ще те дамгосам с изгарящи целувки до зори. damn it: Дамгосана съм, но с огЪн от Ада и често Луцифер ми прави късно гости. Черешка - казваш... Тя на мен се пада, но страст на луди май че чупи кости. Не искам да съм лоша господарка, но и камшици мъжки не понасям. На масата ти хвърлям , дръж , петарка, купи вино или пък се изнасяй. Какво ще правим после ще разказват надничащи през щори самодиви, змията изхвърли от топла пазва, и връщай се, че почвам да изстивам. DARZALAS: За теб вино,за мене Черно Джони, петарката обаче ти я връщам, змията я оставих да си щъка във Рая-там била си в къщи. И ето ме -стоя си срещу тебе, устата ми от нерви май залепна, усещам те как цялата трепериш, но не от студ, дланта ти е гореща. Донесох и от твоята салата- онази с риба тон и портокали, и рози ти донесох-във саксия, понеже мразиш черни - снежно бели. И себе си ти нося,без камшици. За теб ще пея...хм ..."O, sole mio", ще палнеш ли и тези две свещици, та всичко да е шест като на кино? damn it: Дай тези бели рози да откъснем (жестоко е, но пак ще цъфнат догодина). По черния сатен ще ги разпръсна. Свещи ли искаш? Нека е като на кино. О, соле мио, вече е горещо и знам че трудно слабост се признава, но сме вървели с теб към тази наша среща през времето и днес се подчинявам на тръпката, изгонена от Рая, за да почувствам, че съм жива, че ме има. Стоим над бездна, там съвсем,съвсем на края... и тихо шепнат устните - вземи ме. DARZALAS: Мълчи ми се.Незнам какво да сторя, за първи път се чувствам толкоз слаб, а този аромат на мандрагора в косите ти побърква ме от страст. Така си нежна,страх да те не счупя сковава тез треперещи ръце, целуна ли те -край със гяволъка ще лъсне ангелското ми лице. Красива си и тези диаманти в очите твои как подкупващо блестят. Предавам се,вампирке, моя damn it в прегръдките ти нека изгоря. damn it: Красив си с тез смарагди в поглед сведен. Усмивка дяволита - снежен прах . Да те опиша?!...Речникът ми беден не ми предлага думи. Тръпна в страх, че няма да я чуеш таз лавина, която в мен готова е за старт, да ме затрупа, в нея да изстина... Пак зъзна цяла, а си тръгна март и пролетното слънце във косите, уханните ти, галещи коси облива ме, прегръща ме с лъчите. Дочувам шепот, че за мен роден си ти. DARZALAS: за теб съм-казваш-но животът тъй не мисли, щом надалеч от мене те държи. Приличаме си и сме толкова различни, обичаме се ,но признай-така боли. Докосвам те през лабиринт от думи, дори те мразя, ако дълго ми мълчиш, започнах на шега, а май съм влюбен и става страшно, ако някога решиш да си отидеш и самин да ме оставиш, в сянката ти аз ще се вселя и като черен облак ще те следвам, ще ме мразиш, но аз ще те обичам до смъртта. damn it: Да те намразя ?! Любовта не е ли драма, в която има щипка от това- омраза, после ласка?! Страст за двама, престъпили куп скучни правила. Каляват се с по капчица отрова, очакващите смърт от подъл враг. Да изградят защита, щом отново приседне Тя на къщния им праг. А ти си обич, но и болка непризната, привличаш ме и бягам ти в зори. целувам те, приспивам сетивата, а шепне Кармата- единствен, че си ти. DARZALAS: Любов-красиво горско цвете, но с хищен и отровен розов цвят, което вплетено в косите твои свети, за да разсее онзи непрогледен мрак към който съм до лудост аз привързан. Коя ,по дяволите, всъщност си кажи? Горя в очите ти,а вътрешно замръзнал, от страх съм вкочанен и ме боли допусна ли за миг,че теб те няма. Каква ли дяволска игра е любовта? Дали е драма или тайнствен път за двама? Две сенки черни-слети в/ъв една?! damn it: Любов... -кой първи я изрече таз дума кратка, но магична като смърт? Свят - върволица сам на нея се обрече и вечно търси, вечно рови като кърт. Вселени се събират и разделят, от ада лумва огън страстен до небе. И ти до мен, причина не намерил да ме оставиш, светиш цял като небе във звездна нощ с щурци и мента дива. Докосна ли те трепетна мъгла ще замъгли очите, ще обвива и носи нашите души до вечността. DARZALAS: Нали съм врял кипял та пак ще кажа, Любов е мръсна дума в моя свят. Аз нея мога само да покажа макар рискувам грешно да ме разберат. Просташкия подход си ми отива, а нежен рядко мога думи да редя, но ти вампирке имаш скрита сила и всеки път ме караш да летя. Държиш ме в/ъв кълбото си магично и правиш с мен невиждани неща от старата ми зла категоричност май вече не откривам ни следа. И въпреки това без бой не давам да оковеш на сянката ми черните крила. ЛюбоФ ли е ,не знам,но продължавам свободен в твойте мисли да летя. damn it: Свободен в мислите ми- прилеп нежнорозов, а после резедав, до антрацит летиш и пръскаш дъх на тубероза и пак се правиш на сърдит бандит. Не викай, че ушите ми са нежни. Я, по-добре уиски ми сипи с две бучки лед, лениво и небрежно и с поглед сладък като горски мед. DARZALAS: Ще викам чак земята ще трепери, а ти ще стенеш в моите ръце. Ще искаш пак и пак тела да слеем, треперят ,чувствам ,твойте колене. А сянката ми с порив обладава вселената на твоето сърце. От утре твое слънце аз ще стана и не е важно искаш или не. Принадлежиш ми.Знам че всичките ти мисли летят към мене като огнени стрели. Две бучки лед в/ъв чашата ти с уиски ще охладят за миг пожара вътре в теб, а после подивяла с двойна сила задръжките си с мен ще съблечеш. Любов ли?Тука стана баси филма. Дали ще свърши с хубав край ще разбереш. damn it: Но всяко слънце своя сянка има. Какво е слънцето без нежната луна? Принадлежи му, но и тя му е любима. И вечно гонят се по хоризонта под дъга. Устичката ти с Веро ще измия, че взе да плещиш много, скъпи, днес. Ще те приспя. Сънувай огнена стихия, в която феникси сме чисти.Тихо влез в отворената порта на мечтите и свел очи върви по куп цветя. Че чака в здрача... Още недопит е бокалът със любов и светлина. DARZALAS: И с паста Поморин да ме измиеш аз пак ще си ги плещя ей така, но виж любов дадеш ли ми да пия ти обещавам да мълча за през нощта. Обаче знаеш към цветя съм алергичен в купата със сено е по-добре. По много нежен,мъничко циничен ще ти покажа как се стига до небе. Ще пия от каквото ми налееш, уиски,страст щом искаш светлина, а ти за полет с мене ще копнееш недей да ме приспиваш баш сега. Ела и нека лумне тоя огън от който феникса се вдига от праха. Не зная, скъпа, как се става слънце, но нямам против да ми бъдеш ти луна. damn it: Луната хвърля сянка посред пладне, когато прекалиш, ти знаеш сам, с уиски, страст, с каквото там ти падне, а всичко прекалено носи срам. Цинизмът ти така ме забавлява, когато правиш се на докер и простак. В сено не лягам, че плътта ми наранява и се изприщвам..., тъй че скъпи, няма как ще трябва да се постараеш множко, със нещо по -така ме примами, не съм овца, ни крава, ни кокошка... в луксозен спа хотел ме заведи и там сред ваната с гуава и шампанско ще ти покажа рая, да го знаеш други път. По монокини аз, а ти съвсем без бански... душа в душа и мокра плът във плът. |
posted by Damn it Darzalas at 20:45
Публикуване на коментар