Безразличие - като отхапан геврек

И утрото настъпва с тишината. Безмълвна любовта скърби. И слушам полъха на стенещия вятър,когато ме целунеш ти. А думите в слово се преплитат на душите,нашите тела и там някъде във Вселената отлитат... зажаднели в копнеж по любовта. И пак в стремеж да се докоснат от несбъднати мечти-душите,наши пак ще се докоснат,но със зората на първите лъчи.

А времето тече...

*Когато на душата дотежи ...

Глътка поезия

***

И още ...

Тогава идвам- птица натъжена

Пред тази ласка съм безпомощен.

Гласа ти вибрира в клетките ми като песен на река.

Ловувам нощем прилепи и болка, изтръгвам цветовете на съня...

Other things ...

Драсни ни нещо ...