<$Forget Me Not ...$>
Оскубана перушина от черни ангели
 damn it: Не ме разбираш... Ти си моят квазер във който болката ми исках да се влее, да ги погълне - мерзост и омраза, с които делникът шамарен в мен беснее. Не ме разбираш... Грях не ме измъчва, не търся тялото ти - трескаво реално. Красива бездна-гладна да излъчва любов и страст... но само огледално. Разбирам те... Не е готов за святост изгоненият слаб човек от Рая... Сънувах ангели в небе на жарко лято, но как да ти го обясня... не знаех. DARZALAS: Не мож ми обясни.Не съм от тука. На ангелите красотата само взел съм, а в Рая никога кракът ми не е стъпвал сънуваме със теб един и същ сън. Самотни сенки,вечно неразбрани изгубени във мрачните си мисли, белязани от мъртви идеали за истинска любов и чувства чисти. Не те разбирам,твърде си ми сложна, но не в това вампирке е проблемът. Проблемът е че май без теб не мога, май те обичам дяволите да те вземат. damn it: Не обяснявам...Ти не ме и питаш. В съня ми пушиш и мълчиш смутен. Превръщаш се във сянка и ... отлиташ. Крещя и будя се ... Навън се ражда ден. И чувам твоя глас по телефона, във делника съвсем обикновен, но толкова жадуван, скъп - икона, която съхранява всичко в мен. Не ме разбираш, но си тук отново и няма нужда от премерени слова, че стреля времето с безчувствено олово и само крачка ни дели от пропастта. DARZALAS: Ти знаеш,че в деня ти ще се върна дори понякога да съм циничен и студен. Ще ми простиш и може би ще се прегърнем и може би ще се огледаш тайно в мен, и може би ще ме целунеш демонично дорде леда в кръвта ми се стопи. Не те разбирам,но си моето момиче и само глупост може с теб да ни дели. Затуй ще хвърля тез износени доспехи на смешна гордост и измислен идеал, ще съблека съмненията ти полека-лека ще ги изтрия от ума без капка жал и във кръвта ти моя дух ще се разтвори, криле на ангел над съня ми разпери. Ще ме предпазиш ли от самота и тъпи роли? Без теб не ща да съществувам.Разбери! damn it: Завръщаш се и хилядите думи, с които те отричах и клеймях, разпръсват се, като изгнила шума и вместо крясък руква слънчев смях. Циничен и студен, но тъй чаровен, че караш в мен кръвта да се втвърди и да боли - кристали от олово, куршуми за разголени души. Събличаш и съмненията тънки, които не прикриват моя свян, в съня ти пак танцуват дръзки сенки от моите крила на ангел -блян, защото ти такава ме обичаш и ще те пазя от каквото те е страх. Когато с нежни думи ме наричаш, сълза от Господ прави диря в земен прах. DARZALAS: А може демоните в теб и мен да плачат затуй ,че дълго бездна ги дели и вехнехме един без друг във здрача тъй както вехнат две умиращи звезди чиято обич натежава на небето и то ги хвърля къмто черната земя, защото не е касичка сърцето в която да натъпчем любовта. Но пусто,като хич и нямам вяра, защото смешно слаб ме прави тя, по-лесно е да се прикрия с изневяра, по-лесно е да те раня със грубостта и после ни лук ял,ни лук мирисал ръце изцапани да си избърша в теб. Май дявол някой мен ме е орисал, не го разбирам тоя твой късмет... damn it: Късмет си ми, от Дявола орисан, търкулна те на пътя ми като петак, той знаеше, той беше ме отписал, че ще те взема беше ясно... Адски знак на челото ми вряза в странни руни, които нощем светят и кървят и пак се будят бури помежду ни, когато погледите ни се преплетат. Отричах тази болест- да те искам, дори когато друга милваш с глас и страст, с коприва гневно раните притисках, но да си тръгна май не беше в моя власт. И в твоята не беше да ме мразиш, за тази болка, дето будех в твоя свят. Дори когато груб си, пак ме пазиш от себе си. За теб пак чувствам глад. DARZALAS: А аз съм жаден,за ръцете,за гнева ти проблясващ нежно в две смарагдови очи. За кожата изписана с греха ти съм жаден.Твоя ад и в мен гори. И малко ми остава да изключа, да става с двама ни каквото ще. Да те обичам искам аз да се науча преди човешкото във мене да умре... damn it: Подводни рифове и ладии от пяна, море с акули, черна, нежна страст , последна сламка, за която да се хвана, преди душата ми да заридае с глас. И този гняв, от който сипвам в чаши, да го изпием, да сме малко диви, зли, да разрушим съмненията наши, отвън изхвърлен моят страх да замълчи. Че адът е горещ и ни привлича, онази зима в нас да се стопи и този път ще закрещя - обичам, на ехото, което в теб крещи. DARZALAS: Крещи.Моли ме .От гнева ти в рог ще сипя ще пия докато се умориш, докато злата твоя ненаситност до капката последна ми дариш. От Ад такъв и дяволите бягат, но ти дойде във моя сам сама и заслужаваш тази нощ една награда- да те направя най-щастливата жена. А ехото мъглите ще разцепи и слети гласовете ни в един ще съблекат измислените ни доспехи, като във стар късометражен филм. Ще те обичам в много дубли ,все по страстно, докато кадърът не се получи съвършен докато не остане грам опасност да се събудя без да бъдеш ти до мен. damn it: Събуждам се във черните ти мисли- бял пламък на омайваща жена и всяка ласка е от сняг по-чиста, когато те докосвам, в теб света отново ражда Злото и Доброто, за да ги смеси и остави като стръв за хората...Обичаш ме, защото във теб се влива дивата ми кръв. Звън. Ударите на сърцето ти - камбана терзаят ехото над сини далнини и даже да ме чувстваш като рана отново търсиш. И намираш. Аз и Ти. DARZALAS: ...и Ти и Аз сме всичко и болка,и победа над света без лигава излишна романтичност, сърце в сърце,душите две в една. Аз черен ти до мен искрящо бяла, аз глупав,ти по-мъдра,по-добра. Излято е за мене твойто тяло, за мене черните ти ангелски крила широко в дива нощ ще се разтворят, далеч от мрака страшен ще ме отведат. Намирам те отново и отново и се изгубвам в твоя светъл ,женски ад. damn it: На адски огън да се сгрее любовта ни. Уж търсим рай, а дявол в нас шепти и слизаме там долу, с пресни рани, един до друг страстта да споделим. Не искам рози, нито тънки свещи, вечеря и изискан етикет, щом чувствам как в ръцете ти горещи топи се тялото ми, като топка сладолед. DARZALAS: и аз не искам разни там превземки не ме търси в/ъв романтичните неща, харесва ми когато двама с тебе вървим с усмивка по ръба на пропастта. Отскубвам си перо от черен ангел за да напиша върху сивото небе, че любовта ми абсолютна,безпощадна лежи в/ъв твоите,най-нежните ръце. Вампирке моя-огън непокорен душата ми е клада зарад теб, а дяволът в/ъв мен е тъй спокоен когато когато се събудя пак до теб. damn it: Ще изродирам с адски огън по небето най-нежните, най- страстните цветя, да капят тичинки- искрици във сърцето със аромат на дива обич и тъга. Пак рамото ти с кичур ще погаля от самодивската си, есенна коса. Фенерите на здрача ще запаля, да минем с теб под спомен за дъга и на ръба на пропаст чака нашто ложе от цвят на татул, орхидеи, горски мъх, един до друг телата си да сложим и да се сливат в нас комети- дъх със дъх. DARZALAS: От мен подробностите-облаци и буря, светкавици и черен прах над нас. Небето цяло в огнени контури ще отразява нечовешката ни страст. Ще стенеш жадно в топлите ми длани, коса на челото ти мокра ще лепи, а аз ще те целувам до забрава, докато див екстаз сърцата не взриви. Ще паднат бавно всичките ти кожи и гола,нежна,само по душа пред мен ще се разкрият тайни твои. Не ангел черен си,а дяволска жена. damn it: От дявол - семе, от архангел - spirit цъфтя във здрача на несбъднат сън. Стъбло бъди ми, да не ме допира бездомното, което броди вън и да намачка крехката ми нежност. Царувай над страстта ми, дързък, млад. Покланям ти се - фино и небрежно. Прозира в нежността ми сдържан глад. DARZALAS: Охо, ти май надяна ми корона вампирка и вампир с неземна власт. Харесва ми,щом искаш ще ти стана, но не стъбло,а господар.Ела у нас и нека вещер с вещерка забъркат оназ отвара дето знае я цял свят. Лекува тя на самотата зла проказа и може да побърка те от страст. Ела ми пиленце(жена не си,сама го каза), ела при батко Дарзи тази нощ да ти покажа най-любимия си номер, да ти покажа колко мога да съм "лош". Етикети: жаден, ме, не, подводни рифове, разбираш |
Когато две сенки се слеят в една
 damn it: И ти си сянка. Свързан си със мен. Когато се отдръпваш в мен е празно и пада недоносен, нероден зародиш на недъгава омраза. Ти нямаш име. Мойто изгорих в дъха ти, ослепил греховни нощи, за да се скитат и ридаят. Болка пих- сама си сипвах, исках - още, още. Наричам те със шепот Михаил, и Гавраил, и Рафаил, и всички други от облак имена. Несъгрешил събличаш кожата си, за да влезеш в друга. И ти си сянка. Сянка без душа. Минавам през плътта ти и изстивам. Обичам те . Дъждовно. Все така. Макар да знам , че любовта убива. DARZALAS: Не ме нарече Азазел и Велзевул, а по са близо те до мойто име. Не ме ли виждаш-Прада съм обул. През мен минаваш-стига де, вземи ме. Душа не нося ,аз съм ангел чер и сянка, дето в сънища те следва. Май мислите ти вече съм превзел и мъртва обич теб и мен обсебва. Ще те обичам,нямаш грижи.Погледни светкавици в очите ми проблясват целувките ми-огнени стрели докоснат ли те-ще ти стане ясно как този дъжд наместо да вали във пламъци червени ще избухне. Дали сме свързани,ела да проверим. Пък ако ще светът връз двама ни да рухне. damn it: Какво ти име, ти си просто дим, докосна ли те, ще ми затанцуваш, не онзи пълен с сажди в Нефтохим, а бял и нежен.Зная колко струваш. От сънищата си измъквам те навън и мислите ти са ми тъмно огледало, трошат се в здрача с френетичен звън, не знам душа, но май си имаш тяло и давай, този факт ще проверим, доколко с обич вързани сме здраво, дали от страст в нощта ще се взривим, не знам, но тази лудост си е наше право. DARZALAS: Не знам кое е наше право вещичке, обаче те сънувах тая нощ, идея нямаш ако нейде срещнем се какво те чака,колко ще съм лош. Ще затанцувам,но и ти ще ми танцуваш, на Кокър на горещото парче. На страшна хич недей да се преструваш, мен ми е ясно твойто женско сърчице. А тяло имам си,но трябва да опиташ, реклама да си правя не върви, но легнеш ли си с демон не разчитай свободна да се видиш вече ти, че патил съм си аз от дяволици, захапят ли не пускат до живот. Ще се заключиш ли в зандан от страсти-помисли си? Това ще стане, ако правиш с мен любов. damn it: Зандан от страсти?! Може, но ключарят ще бъда аз, а ти напълно сляп опипом ще затваряш рана стара, жадуващ за една коричка хляб. Очите ти ще виждат мене само, в онези мигове, обагрени от страст, следа от зъбки върху голото ти рамо ще ти напомня кой тук има пълна власт. Сънуваш ме, ще дойда и наяве, да ми покажеш този тъй прехвален танц, с онази нега, дето рани прави изпращам ти целувка.Във аванс. DARZALAS: От разстояние го даваш много смела, но паднеш ли ми, друго ще мълвиш. В ръцете ми от жажда ще трепериш и на крака едва –едва ще се държиш. А аз ще те целувам до припадък, дорде разсъдъкът ти сам не се втечни. И к'во ме грее, че ще бъдеш ти ключаря когато мога да минавам през стени. Виж сцената с коричката и хляба ще бъде само театър за пред теб, да властваш искаш - о.к. ще се направя на жалко влюбен в демонка поет и тез авансови целувки ще ги пазя та дойде ли часът на Страшний Съд де ги изсипя до една връз твойта пазва. Добре дошла, вампирке, в „Сексът и градът”. damn it: Май град не виждам... някакви руини и посред тях накокошинен млад петел, туй кукуригане разсмива ме, прости ми, сарказмът леден не е мойта цел. Ръцете си преди да ги протегнеш, я малко работа им намери - вечеря ретро стилна тук да стегнеш... (Упсссс, мразя черни рози, запомни) Шампанско - не, сангрия "Дон Симон(е)" и риба тон в салата с портокал, а музиката нека е ... канцоне- "Амор, амор". В усмивка засиял, без глупави преструвки и закани, завърташ ме. Таз кожа как гори! Шик реверанс, за нощен танц покана... А всичко друго ... още предстои. DARZALAS: Лисичка си ми ти и как хитруваш, но ще прощаваш –от десерта почвам аз. Не щеш шампанско и на ягоди се мусиш, тогава тортата с черешка ще съм аз. „Амор,амор” или „Целувката на Ана” (упсссс на damn it), каквото и за фон да ни звучи едва ли ще го чуваме и двамата ще сме заети със....танцуване...нали? Ех как ще ти прогоня бесовете като лъвица ще ми мъркаш на ухо. Петел съм бил-ти само стой и гледай, не се заканвам,даже с теб съм твърде мил. Но както казваш...,аз едва започвам. Останалото още предстои, да знаеш само как ще те дамгосам с изгарящи целувки до зори. damn it: Дамгосана съм, но с огЪн от Ада и често Луцифер ми прави късно гости. Черешка - казваш... Тя на мен се пада, но страст на луди май че чупи кости. Не искам да съм лоша господарка, но и камшици мъжки не понасям. На масата ти хвърлям , дръж , петарка, купи вино или пък се изнасяй. Какво ще правим после ще разказват надничащи през щори самодиви, змията изхвърли от топла пазва, и връщай се, че почвам да изстивам. DARZALAS: За теб вино,за мене Черно Джони, петарката обаче ти я връщам, змията я оставих да си щъка във Рая-там била си в къщи. И ето ме -стоя си срещу тебе, устата ми от нерви май залепна, усещам те как цялата трепериш, но не от студ, дланта ти е гореща. Донесох и от твоята салата- онази с риба тон и портокали, и рози ти донесох-във саксия, понеже мразиш черни - снежно бели. И себе си ти нося,без камшици. За теб ще пея...хм ..."O, sole mio", ще палнеш ли и тези две свещици, та всичко да е шест като на кино? damn it: Дай тези бели рози да откъснем (жестоко е, но пак ще цъфнат догодина). По черния сатен ще ги разпръсна. Свещи ли искаш? Нека е като на кино. О, соле мио, вече е горещо и знам че трудно слабост се признава, но сме вървели с теб към тази наша среща през времето и днес се подчинявам на тръпката, изгонена от Рая, за да почувствам, че съм жива, че ме има. Стоим над бездна, там съвсем,съвсем на края... и тихо шепнат устните - вземи ме. DARZALAS: Мълчи ми се.Незнам какво да сторя, за първи път се чувствам толкоз слаб, а този аромат на мандрагора в косите ти побърква ме от страст. Така си нежна,страх да те не счупя сковава тез треперещи ръце, целуна ли те -край със гяволъка ще лъсне ангелското ми лице. Красива си и тези диаманти в очите твои как подкупващо блестят. Предавам се,вампирке, моя damn it в прегръдките ти нека изгоря. damn it: Красив си с тез смарагди в поглед сведен. Усмивка дяволита - снежен прах . Да те опиша?!...Речникът ми беден не ми предлага думи. Тръпна в страх, че няма да я чуеш таз лавина, която в мен готова е за старт, да ме затрупа, в нея да изстина... Пак зъзна цяла, а си тръгна март и пролетното слънце във косите, уханните ти, галещи коси облива ме, прегръща ме с лъчите. Дочувам шепот, че за мен роден си ти. DARZALAS: за теб съм-казваш-но животът тъй не мисли, щом надалеч от мене те държи. Приличаме си и сме толкова различни, обичаме се ,но признай-така боли. Докосвам те през лабиринт от думи, дори те мразя, ако дълго ми мълчиш, започнах на шега, а май съм влюбен и става страшно, ако някога решиш да си отидеш и самин да ме оставиш, в сянката ти аз ще се вселя и като черен облак ще те следвам, ще ме мразиш, но аз ще те обичам до смъртта. damn it: Да те намразя ?! Любовта не е ли драма, в която има щипка от това- омраза, после ласка?! Страст за двама, престъпили куп скучни правила. Каляват се с по капчица отрова, очакващите смърт от подъл враг. Да изградят защита, щом отново приседне Тя на къщния им праг. А ти си обич, но и болка непризната, привличаш ме и бягам ти в зори. целувам те, приспивам сетивата, а шепне Кармата- единствен, че си ти. DARZALAS: Любов-красиво горско цвете, но с хищен и отровен розов цвят, което вплетено в косите твои свети, за да разсее онзи непрогледен мрак към който съм до лудост аз привързан. Коя ,по дяволите, всъщност си кажи? Горя в очите ти,а вътрешно замръзнал, от страх съм вкочанен и ме боли допусна ли за миг,че теб те няма. Каква ли дяволска игра е любовта? Дали е драма или тайнствен път за двама? Две сенки черни-слети в/ъв една?! damn it: Любов... -кой първи я изрече таз дума кратка, но магична като смърт? Свят - върволица сам на нея се обрече и вечно търси, вечно рови като кърт. Вселени се събират и разделят, от ада лумва огън страстен до небе. И ти до мен, причина не намерил да ме оставиш, светиш цял като небе във звездна нощ с щурци и мента дива. Докосна ли те трепетна мъгла ще замъгли очите, ще обвива и носи нашите души до вечността. DARZALAS: Нали съм врял кипял та пак ще кажа, Любов е мръсна дума в моя свят. Аз нея мога само да покажа макар рискувам грешно да ме разберат. Просташкия подход си ми отива, а нежен рядко мога думи да редя, но ти вампирке имаш скрита сила и всеки път ме караш да летя. Държиш ме в/ъв кълбото си магично и правиш с мен невиждани неща от старата ми зла категоричност май вече не откривам ни следа. И въпреки това без бой не давам да оковеш на сянката ми черните крила. ЛюбоФ ли е ,не знам,но продължавам свободен в твойте мисли да летя. damn it: Свободен в мислите ми- прилеп нежнорозов, а после резедав, до антрацит летиш и пръскаш дъх на тубероза и пак се правиш на сърдит бандит. Не викай, че ушите ми са нежни. Я, по-добре уиски ми сипи с две бучки лед, лениво и небрежно и с поглед сладък като горски мед. DARZALAS: Ще викам чак земята ще трепери, а ти ще стенеш в моите ръце. Ще искаш пак и пак тела да слеем, треперят ,чувствам ,твойте колене. А сянката ми с порив обладава вселената на твоето сърце. От утре твое слънце аз ще стана и не е важно искаш или не. Принадлежиш ми.Знам че всичките ти мисли летят към мене като огнени стрели. Две бучки лед в/ъв чашата ти с уиски ще охладят за миг пожара вътре в теб, а после подивяла с двойна сила задръжките си с мен ще съблечеш. Любов ли?Тука стана баси филма. Дали ще свърши с хубав край ще разбереш. damn it: Но всяко слънце своя сянка има. Какво е слънцето без нежната луна? Принадлежи му, но и тя му е любима. И вечно гонят се по хоризонта под дъга. Устичката ти с Веро ще измия, че взе да плещиш много, скъпи, днес. Ще те приспя. Сънувай огнена стихия, в която феникси сме чисти.Тихо влез в отворената порта на мечтите и свел очи върви по куп цветя. Че чака в здрача... Още недопит е бокалът със любов и светлина. DARZALAS: И с паста Поморин да ме измиеш аз пак ще си ги плещя ей така, но виж любов дадеш ли ми да пия ти обещавам да мълча за през нощта. Обаче знаеш към цветя съм алергичен в купата със сено е по-добре. По много нежен,мъничко циничен ще ти покажа как се стига до небе. Ще пия от каквото ми налееш, уиски,страст щом искаш светлина, а ти за полет с мене ще копнееш недей да ме приспиваш баш сега. Ела и нека лумне тоя огън от който феникса се вдига от праха. Не зная, скъпа, как се става слънце, но нямам против да ми бъдеш ти луна. damn it: Луната хвърля сянка посред пладне, когато прекалиш, ти знаеш сам, с уиски, страст, с каквото там ти падне, а всичко прекалено носи срам. Цинизмът ти така ме забавлява, когато правиш се на докер и простак. В сено не лягам, че плътта ми наранява и се изприщвам..., тъй че скъпи, няма как ще трябва да се постараеш множко, със нещо по -така ме примами, не съм овца, ни крава, ни кокошка... в луксозен спа хотел ме заведи и там сред ваната с гуава и шампанско ще ти покажа рая, да го знаеш други път. По монокини аз, а ти съвсем без бански... душа в душа и мокра плът във плът. |
нещо там за сърцето
 damn it: Сърцето не е касичка с ключе, в която своето богатство да събираш и не е също плюшено мече, за да го гушнеш или хвърлиш... Не разбираш?! Твърдиш, че чувства няма в Интернет, какво сърце, щом няма да го вдишаш?! Гръдта над него да докоснеш... Ех, поет! Това сред думите ти в рима май не пише. Там страдаш и копнееш, там си жив, но тайно търсиш жертва по-наивна - дай телефона, среща, секс, аперитив..., пък после bye и песничка приспивна. И пак си земен, арогантен мъж, кипял и врял в любовните въпроси..., но мой съвет е - здраво ти се дръж и крий сърцето, че на нет-ска love не носи. DARZALAS: В сърцето, драга, имам само мрак. Която го докосне пепел става. Дали е нет или reality бардак, уловката е факт - без бой се давам. Не ми понася нетската любов?.. Че има ли любов ,та да я нося, но дай да го не правим на въпрос- от виртуални чувства вече съм износен. Заспивам всяка нощ с една мечта, да ме събудят утре сладките и устни, да е възможно най-реалната жена, че ми е втръснало от куклички изкуствени. Обаче няма!Все осъмвам сам и все по-черен мрака в мене става. Която влезе в моя срутен храм, не ще излезе жива.Там остава! damn it: Порутен храм?! Лъстително звучи... Руините са ми в сърцето антрацитно. Ще вляза жива.Щом ме чакаш ти, изчадие на Ада любопитно. От виртуала лъха дива скука, знам. Сама стрелички вадя от сърцето, изстреляни от упор... Срам не срам, признавам си -поддадох се и ето сега залепвам с тиксо празнини и рани с жива кръв едвам затварям. Измисленото, казват, не боли... сами не вярват, а пък го повтарят. А мракът във сърцето ти дъхти на черните виолки от Геена... Ще те докосна. Хич не се мръщи! Жена съм -бездна. Не в екран - хиена. DARZALAS: Я гледай ти! От толкова жени на някаква вампирка май попаднах. Как хищно точиш остри си зъби, не знам да бягам ли или да се зарадвам? „Хиена.Бездна”- да „лъстително звучи, но аз съм черен кръстоносец,с мен внимавай че тиксо нямам май за твойте празнини. Едни и същи грешки не повтаряй. Проклетницата скука зъл е враг, кръвта ти апетитно ми ухае, преминеш ли веднъж през моя праг рискуваш доста да се заиграем, а аз си падам малко много луд душата зная как да ти открадна от виртуалното „ще те докосна тук и тук”... съвсем реално утре може да те грабна и както жадно ми е нещо през нощта, кръвчицата ти като нищо ще изпия студен и хлъзгав съм да знаеш кат змия и лесно в пазвата ти мога да се свия. damn it: Да се зарадваш или в бягство? Да, ... въпрос... Обичам кръстоносци ... с гола кожа. И този сладко вирнат, мъжки нос ще го погаля с нокти, остри като ножа. И твойта кръв ухае, чувствам аз, на див хибискус и червени рози. Прекрачвам прага, още в този час... Какво ме плашиш с някакви угрози?! Душа не знаеш имам ли ... Недей да точиш зъбки, да откраднеш нещо чуждо. "И тук, и тук..." Усмивка, пак здравей! Да паднеш в пазвата ми чувствам смътна нужда. DARZALAS: Аз тия нужди зная как да утоля, на тоя мраморен олтар ще ти покажа какво е да си истинска жена. Прибирай нокти,хич недей посяга, че с поглед само аз ще те стопя и после ти сама ще ми се молиш през огън страшен да те преведа, да пия капки от студената ти кожа. А тея приказки за със и без душа върви на някой друг да ги разправяш, надушвам,имаш-черна е и зла, но само в твоите измислени кошмари. Ще падна в пазвата ти-то се е видяло от там и Луцифер не мож да ме измъкне. Оглеждам се като в магично огледало в очите ти от жарки страсти мътни. И пак се питам-как от толкова жени, ма точно на вампирка ще попадна? На дяволи от как се помня ми върви но и от как се помня-хич не им прощавам. damn it: На дяволи върви ти... Може би . Но те не хапят, само те подгряват и мътни са не моите очи, а мислите ти, станали на плява. В кошмари имам демонска душа, наяве феите ми шият бяла риза. През огъня аз теб ще преведа, там дето само херувими слизат и тази арогантност ще свалиш но не на мрамор, а в легло с мимози, където цял от страст ще се топиш, забравил свойте глупави угрози. DARZALAS: Брей как добре ме тази нареди- ти дявол виждала ли си на шия кръст да носи? Какви мимози и легла сега пък ти- романтиката вече се износи. Кога не се развихриш ей така на бог в муцуната страстта си да навираш, не си обичал все едно...или греша... ...бе все едно...едва ли ме разбираш. damn it: Сега пък Бог..., не ще те той спаси, не се със него тъпо оправдавай, страстта ти долу по-добре гори и тихо, моля, че досадно става. Не щеш мимози,може без легло и кръста в езерото ще захвърля, тревата мека е, от дяволи сено, разбирам те, не викай с пълно гърло. Развихряй се, но нежно, с горък плам, целувките ти - хищни орхидеи да ме поглъщат, без вина и срам, за нощ поне да чувствам, че живея. DARZALAS: За нощ,за две,за десет,за хиляда, опиташ ли веднъж не ще се спреш. Безсрамница-харесвам те такава, ако те слушкам ти какво ще ми дадеш? Ако до кръв целувам всеки милиметър от апетитната ти демонска снага и те накарам да разцъфнеш като цвете ще бъдеш ли със мен и ти добра или за сигурност да взема да те вържа, че злото си е зло-не се мени Ще те накарам да не можеш да издържаш без ласките ми даже и за миг. damn it: До кръв ще ме целуваш, но ще плачеш от нещо в теб, което ще шепти лютиви думи. С хъс ще се провлача- змия отровна-като теб. Почти. И не отрова, лотос и жасмини по устните ни слети ще цъфтят, без дрога, хапче блу, амфетамини.... Безсрамница ли чух?Май чувствам глад. И даже да ме вържеш, ще е късно, защото сам си вързан, но с душа към тъмната ми бездна.Малко мръсно подмамих те, а ха ... да съгреша. Но грях ли е да заобичаш страстно, прикривайки в цинизъм своя страх, че пада бронята( това си е опасно), но без любов си само шепа прах. DARZALAS: Любов ли каза?Ех наивност женска. На ден по сто пъти „любов ” изпитвам аз. Онази в бара или блондито във рейса еднакво любя .Целия съм страст. И по добре на прах да се превърна отколко мъж под чехъл да стоя. Ма стига глупости-ела да те прегърна, обичам да държа в ръце змия. А бронята нормално е да пада. Харесвам си се гол,не ме е страх. Мисли му ти,че май те чака изненада, ако преди това не си умра от смях... Да можеш за секунда да се видиш, наежена си като някакъв паун, ела да те целуна,да ти мине и да си лягаме,че стана късно вън. damn it: Доспа ли ти се, бебчо...? "Сънчо" мина... и бибероните ми някъде прашасват. Онази в бара, русата бамбина... сънувай, слънце. В мен страстта угасва, щом чуя някой пуяк да се хвали и тялото си в огледало криво да съзерцава, сластно да се гали. Заплетена луна във крива слива, оронва цветовете... Ще прощаваш, но мисля тази нощ да те прескоча и в бара със текила да се сгрея. На тебе малко вино ще наточа и тръгвам. Да ме спираш май не смееш. DARZALAS: Прав ти път чудовищенце хищно, пий една текила и за мене. Ама да се сърдиш е излишно, само губим двама с тебе време. Я кажи в кой бар ще се почерпиш, мога уж случайно да намина, падам си по нощи много черни, хич не съм на фаза бяло вино. Нещо ми е сухо във душата, що ли мисля имаш много общо, ама си проклета и ината караш ме да бъда лош нарочно. А че съм затънал с двата крака уловен във черната ти дупка, ясно е дори за първокласник, не че трябва много да ми пука. Явно съм обречен да се спъвам в мрачната природа на ума си, трябва с теб на луд да се преструвам иначе се душа от яда си. Толкова си дяволски чаровна, че ми иде просто да те сграбча после право в мойта катакомба заедно да пием с устни здрача. Ти обаче явно си сърдита или тайно в себе си ревнуваш. Толкова сте шантави жените. Повече от двеста руси струваш! |
<$Forget Me Not ...$>
Безразличие - като отхапан геврек
 damn it: Етикети: адски упорита, божи дар, допирателна, черни дни |
розов лед
 damn it: Сутрин ледниците са оцветени в розово. Една убийствено студена зора. Антарктида е в моите спомени- ледена кралица, тъжна, нежна жена. DARZALAS: А аз съм Кралят на далечна Небраска. Не пазя спомени за никоя жена. Тишината от смеха ми се стряска, капе лед от черните ми крила. Няма розови краски зората, цял обгърнат съм от сивота. Ще дадеш ли на клетника нежност скрита в тъжната твоя душа? damn it: Хладна нежност..., но капка по капка, за да пиеш, а жаден да си и изпаднал в делириум сладко да бълнуваш за мойте очи. Не, не казвай, че пак съм жестока, просто имам отрова в кръвта, ако гребнеш в таз нежност дълбоко, там на дъното ти е и Смъртта. А не искам да губя човека- крал на моите светли мечти. Пристъпи, но на пръсти, полека , чернокрил ме с копнеж прегърни. DARZALAS: За Смъртта ,ти не се притеснявай, с нея често играя белот, всички слаби места аз и зная, най-безсилна е тя пред любов, и макар имам страх да обичам, ще рискувам сега зарад теб, като капки вода ще се стичам от парче разтопен розов лед. Всяка твоя извивка ще следвам, нежността ми е сладък кошмар, който нощи безлунни обсебва и превръща ме в твой господар. Тихи стъпки в душата ти парят, мойте думи в ума ти горят, във света ти следи ще оставя да намериш за връщане път. Път към мене и бъдното утре към едно разтопено сърце... Всичко коз!Хладна нежност. Целувка. Подивяло от страсти море. damn it: Хладна нежност на слаб господар, хвърлил бронята в цъфнали рози, осъзнал, че за него съм дар- крехка клонка от дива мимоза и с ухание - сънна мъгла те обвивам, омайвам, целувам, да не свършва, не свършва нощта, на ранена сърна се преструвам, ала само да трепне във теб онзи зов на ловеца без име, следващ дивеча в росната степ. Шепна с поглед отровен - вземи ме. DARZALAS: Да те взема?Та ти си в/ъв мен. Всепроникваща париш в ума ми и ледът в/ъв сърце ми студен ти превръщаш в лава от думи. Нереално е всичко това, ала не на маитап те обичам. Ако знаеш как чакам нощта, как се моля и тайно изричам твойто име.Как силно горя от желания страстни,греховни. И дори забранена да си ще нахлувам в съня ти отново за да слеем две капки в една разтопени от пламъци жарки и от дивата жар на страстта. Знаеш,трябва ми толкова малко. damn it: Много малко е нужно, нали, за да лумнат ония огньове, на които се топли, искри нашта страст- бавна, сладка отрова. Забранена, зад триста врати, знам, че няма да спреш, да се върнеш. Като факел нощта ще гори, щом притихнал и блед ме прегърнеш. И студеното в теб се топи, за да бликне вода - извор горски. Пия твоята нежност. Мълчи! Да забравим одумките хорски. DARZALAS: Хората щом им е кеф да си говорят- не плащам данък, знаеш ме нали?! Реша ли нещо, значи си е мое и кой каквото иска да мълви. А ти -ухание на дива непристъпност с/ъс грешни мисли, но със ангелска душа в ума ми придобиваш странна плътност, любов ли му се вика на това? Не ми остава друго- ще съм грешен, на твоя кръст разпънат ще мълча, докато някой ден,в/ъв закъсняла есен в усмивката ти победен ще се стопя. |