И утрото настъпва с тишината. Безмълвна любовта скърби. И слушам полъха на стенещия вятър,когато ме целунеш ти. А думите в слово се преплитат на душите,нашите тела и там някъде във Вселената отлитат... зажаднели в копнеж по любовта. И пак в стремеж да се докоснат от несбъднати мечти-душите,наши пак ще се докоснат,но със зората на първите лъчи.

Глътка поезия

  • ***

    Code Name: Lilith

  • ***

    И още ...

    Пред тази ласка съм безпомощен.

    Гласа ти вибрира в клетките ми като песен на река.

    Ловувам нощем прилепи и болка, изтръгвам цветовете на съня...

    Other things ...

    Free Guestbook
    My Guestbook
    <$Forget Me Not ...$>
    Горе ... и долу
    damn it:

    Добрите ти намерения
    са нетрайни
    като утринна роса,
    а слънцето е винаги силно
    и бързо ги изпарява.
    Подаваш ми уж приятелска ръка,
    а ме дръпваш... и пускаш.
    От такова падане не се оцелява.

    Чувам смеха ти, там горе,
    а долу кърви
    наивната ми нежност,
    отново строшена.
    Шепнат устните -
    ти, ти..., защо, кажи...,
    а става тихо
    и все по-студено.


    DARZALAS:

    Не исках да те пускам,но се стреснах
    от силата на чувствата във мен.
    Хем чувствах сила,хем огромна безнадежност,
    че грозно чер без теб е моят ден.
    И лесно слага маска на жестокост
    онзи във когото гняв кърви.
    "Защо"- не знам.Навярна е от слабост,
    ти чуваш смях,а аз крещя "Прости!Прости!".

    damn it:


    Под тази маска на жестокост
    лианите на нежността
    разтварят цветове широко,
    това не мога да сгреша.
    Но твоят страх отваря рани,
    щом пуснеш моята ръка
    и падам, в бездна неогряна
    от пътеводна светлина
    Дочувам смях. Греша навярно,
    но ме блокира гордостта
    и виждам чувствата ти в черно.
    Очи притварям и мълча.

    DARZALAS:


    А аз от глупост казвам думи
    с които искам да раня,
    понеже чувствам се изгубен
    без теб и твойта светлина.
    Недей за гордост да говориш,
    познавам тая болест аз
    и неведнъж щом с мен заспориш
    довеждаш ме до животински бяс.
    Угасва слънцето тогава
    и грозно сив мълчи денят.
    Светът съвсем не е за двама
    щом аз съм сам,а ти сама.

    damn it:


    Светът е с много, грозни кръпки
    от пръсти, дърпали го с бяс.
    Насам-натам...С пиянски стъпки
    тук отминава късен час.
    И търся те с очи неволно,
    (мой гълъб, с гордост на орел)
    Когато липсваш, ми е болно.
    (нали душата ми си взел).
    Дали си нежен или гаден,
    раняваш ли или тешиш,
    за тебе моят свят е гладен
    и пак си мой жесток фетиш.

    DARZALAS:


    А ти си моят амулет,
    понеже мъж съм късоглед
    и дребни страсти мен ме радват,
    но ти от мен си ме предпазваш,.
    Със теб в гърдите аз разбрах,
    че любовта не е игра.
    Светът не се измерва с бройки.
    Мъжът е мъж и без да хойка.
    Часът пиян е,но от теб,
    насам-натам,назад-напред
    сърцето радостно препуска,
    секундичка да не пропусне
    от пламенните ти целувки
    и дамнитските ти милувки.
    Какво ни чака с теб не знам,
    но спънеш ли се-ще съм там
    и здраво аз ще те държа.
    Сърце в сърце,душа в душа.

    Етикети: ,

    0 Comments:

    Публикуване на коментар

    << Home