<$Forget Me Not ...$>
Искра от ада,молеща пощада
 damn it:А любовта е може би олтар, на който си изгаряш сам сърцето. Сънуваш птици.Болка-скръбен дар при грешен избор счерня ти небето. Захвърлил бронята на горда самота, в която тихо е, но пък и защитен си стоиш с оголена, очакваща душа. Стрела в засада.Смъртно наранен си. Дали възкръснал в по-добрия свят на нечия непокорена ерес, която идва да те върне пак назад и кваси устните ти с глътка тъмен херес, ще прокълнеш Съдбата или ще простиш?! Ще вдигнеш ли ръце към светлината?... Разцепва мълния деня ти и гориш, докато в пепел се превърнеш.Ад в душата. DARZALAS: Ми що да не горя?То все е тая. Накрая всичко се превръща във земя, във черна пръст начало среща края и всичко се повтаря.Зла игра. А може би любов е смърт красива надсмяла се над грешните души, които в самотата тъсят сила, но са родени да не бродят сам сами. Ще се проклинаме и може много да се мразим, но някой ден от Ада ще се изморим и всички бариери ще прегазим та миг любов един на друг да си дарим.  |
posted by Damn it Darzalas at 20:10
Публикуване на коментар