Безразличие - като отхапан геврек

DARZALAS:
Навън е черна нощ,
по-черна от душите ни.
Аз искам да съм лош,
но не със теб,а с`себе си.
Сърцето ми крещи,
че късно е за връщане,
в ръце го ти държиш,
а нежно аз прегръщам те.

damn it:
Мечтата ми
дали е пеперуда,
та пърха тъй
по раменете сведени?
Ухаеш на дъжда...
Аз май съм груба,
но да призная тази тръпка?!
В мен е ледено.
Сърцето ти е от кристал,
кристално цвете.
Страхувам се дали
достатъчно съм нежна.
Ако го счупя,
ще прокълнат ветровете
душата ми
на вечна зима снежна.

DARZALAS:
Как караш всеки път
кръвта така да кипва,
да мразя като луд,
че като пале припвам
по твоите следи
и в груб език обличам се,
случайно...да не би..
да кажа,че обичам те.
Кристално ми сърцето,
на цвете ти приличало..
Страхуваш се...Дали?
Туй чувство е отричано
от много преди нас...
Ех колко много драми,
а ти за зими снежни
говориш, драга Дамн ит.

damn it:

Дарзалас, бог 
от бездната излязъл,
където бродят
привиденията хладни
на мъртвите души...
Аз как да вляза
в сърцето ти
като пчелица жадна?
В очите ти искрят
две чаши вино
и съм пияна
още глътка неотпила.
С теб вечността
като секунда кратка мина
и да съм груба,
май че нямам вече сила.

DARZALAS:

Ами недей тогава,
смисъл знаеш няма.
Зад грубостта се крие
див вулкан от страст,
ма да ти кажа честно
аз отдавна зная,
че нещо ей такова
става с нас.
И все едно ми е,
дали си груба или нежна,
и без това на двама ни личи
че сме пореден случай безнадежден.
Не го отричай!Прегърни ме и мълчи!

damn it:

Прегръщам те. Забравих всички думи.
За първи път ей тъй ще замълча.
А тръпката гореща помежду ни
по вени стига чак до мисълта,
да пламне в огън тленното изгарящ,
да слее две души на ешафод...,
дали те помни моята от време старо
или Съдбата пак направи грешен ход?

Етикети: времето, отвъд