И утрото настъпва с тишината. Безмълвна любовта скърби. И слушам полъха на стенещия вятър,когато ме целунеш ти. А думите в слово се преплитат на душите,нашите тела и там някъде във Вселената отлитат... зажаднели в копнеж по любовта. И пак в стремеж да се докоснат от несбъднати мечти-душите,наши пак ще се докоснат,но със зората на първите лъчи.

Глътка поезия

  • ***

    Code Name: Lilith

  • ***

    И още ...

    Пред тази ласка съм безпомощен.

    Гласа ти вибрира в клетките ми като песен на река.

    Ловувам нощем прилепи и болка, изтръгвам цветовете на съня...

    Other things ...

    Free Guestbook
    My Guestbook
    <$Forget Me Not ...$>
    Не ме занимавай с глупости











    DARZALAS:

    Здравей, нещастнице!
    Мръдни се настрани
    и с глупости недей ме занимава.
    Такива като теб са трън в очи,
    накрая все прецакани остават.
    Говориш ми за слънце и цветя,
    за някакви си чувства. Хайде стига.
    И ти си като другите - жена -
    едно очакваш, друго те намира.
    Не се предлагай. Мразя твоя вкус.
    Сладни ми ароматът ти на рози.
    Не схващаш ли - такъв перфектен мъж
    с такава като теб - абсурд, не може.
    Върви по пътя си, нещастнице. Върви.
    Ръка към мен дори насън недей протяга
    и много важно, че любов се казваш ти.
    Добре съм и без теб, така че бягай...

    damn it:
    На рози дъх ?! Май нещо бъркаш ти.
    Това дъхът е на среднощната ти к ....ва.
    А аз съм зъл, магарешки бодил,
    той не ухае и расте до ръб на урва.
    Перфектен мъж до днес и не видях,
    дори в музеите едва ли се намират.
    Това за слънце и цветя е вече в прах
    и щом те видя всяко чувство в мен умира.
    Къде ще ходя, не е твое право днес
    да ме напращаш като някаква зараза.
    Така че - гръб и първи ти излез...
    не, нищо лично, не е признак на омраза.
    Дали съм като другите жени
    ще си го бистриш във безсънните си нощи
    (обичам те... но хич не ми личи),
    когато тлее там в душата нещо още.

    DARZALAS:

    По ръбове да движа го умея.
    Недей да плашиш кучето с` салам,
    а к.....вите-един живот живея,
    освен това ти как ме виждаш сам?
    А колко зла си,хм,добре го зная,
    все още имам белег в/ъв душа
    от острите зъби на твойта ревност.
    Вампирка си,бодеш,но със слова.
    Обаче всичко в тебе ми е ясно-
    ще страдаш,ще ме мразиш пет-шест дни,
    а после-знаем ти и аз прекрасно
    ще искаш да се върна.Ех,жени.
    Че драскаш и си трън,не ще и дума,
    но честно да ти кажа-не боли,
    забавно ми е с теб да се преструвам
    на лудо влюбен.Хлътна здраво ти.
    Сега обаче мисля да си лягам
    и както знаеш няма да съм сам.
    Оставям те сърничке да мечтаеш
    за моите целувки...тук и там.

    damn it:

    Мечтая аз за колелото гадно
    на йезуитите в онези мрачни дни,
    когато за таквиз кат тебе жадни
    били са куп отритнати жени.
    И виждам как на него ти се гърчиш,
    за милост молейки с затихващ, глас строшен...
    Уплаших ли те ?! Стига ми подсмърча...
    Шегувам се.... Елен ти мой, зелен.
    Преструваш ли се или пък умираш
    от страх да си признаеш, че си луд
    за всеки миг със мен...Сипи по бира.
    На шест е всичко , просто алес гут.
    И няма нужда от преструвки и сополи,
    кой бил по- , най- и пич голям , нали?
    Една любов, знам, никога не моли,
    но озарява с нежност всички тъмни дни.


    DARZALAS:

    Ах как умееш всичко да извърташ,
    отвътре май ти идва.Не лъжи.
    Изплъзваш се.По нервите ми скърцат
    хияда хиляди разюздани жени.
    Пак искам теб-дори когато бясна
    разкъсваш с думи моста между нас,
    но въпреки това не се надявай
    да падна ничком в твоите крака.
    Свободен съм да пия от дъха ти,
    но щом умората на устни загорчи-
    дошло е време,скъпа да ме пуснеш,
    зове ме дивото в живота,разбери.
    Неща да страдаш,ти си уникална,
    страстта ти се равнява на пожар,
    но знай-любов каквато заслужаваш,
    все още аз не мога да ти дам.

    damn it:

    Часовника поглеждаш, май е време,
    в очите ти го виждам загоря
    като над джунгла слънце.Не ми дреме,
    че готвиш се за скок. Не те виня.
    И няма да те спирам, заминавай,
    че дивото зове, неустоим
    извива се копнежен зов, изтлява
    под сведените мигли чезнещ дим.
    А аз ще си налея нещо твърдо
    и ще си бъбря за тъпизми със нощта,
    докато ражда се мъчително над бърдо
    онази недоносена луна.
    Не страдам, не ревнувам, не линея.
    Знам, бездна нося в крехката си плът.
    И много често губил си се в нея.
    И всеки път било е първи път.

    DARZALAS:

    Било е и ще бъде.Ти го знаеш.
    Не можеме избяга от това.
    Днес тръгвам,утре идвам.С теб до края
    животът ще ни спряга в таз игра.
    Докато твърдото гори в/ъв твойто гърло
    и дави спомена за моите очи,
    навярно аз желания прегърнал
    самотен ще заспивам под звезди.
    Наум ще те проклинам зарад всичко-
    за туй безсъние,за болката,гнева,
    за уж студеното ти грубо безразличие-
    поредна маска на страха и слабостта.
    С/ъс всяка следваща жена ще си доказвам,
    че май допускам грешка всеки път
    когато дързостта във теб намразвам
    и търся нежност върху чуждата й гръд.
    Обаче съм такъв и няма смисъл
    да се напъвам да променям онова,
    което някой дявол е орисал-
    не съм ли с теб,да тъна в самота.

    damn it:

    До тебе диша чужда гръд и чезне,
    мумифицира се копнежът по небе,
    което само с мен достигаш. В бездна
    пропада всяка нощ горкото ти сърце.
    Такъв си, знам, такъв и те обичам...
    Но, да призная?! Няма да съм аз.
    Обръщам гръб. Ти няма да дотичаш.
    Ще давиш болка и обида час след час
    в купони до зори... И недоволен
    на онзи звяр със двете колела,
    ще гониш денем прошка, птица в полет,
    една чувствителна, но горда, зла душа.
    Днес тръгваш, утре идваш. Свят човешки-
    от просто - сложно, от мухата- слон.
    И двама да мълчим, е груба грешка.
    В затвор от плът кънти терзаещ стон.
    И искам аз да бъда просто нежна,
    и искаш ти до мене да заспиш,
    да се събудим двама в утрин бяла, снежна,
    а пламъче в очите да гори.

    DARZALAS:

    Какво ти пламъче -очите кръв червени.
    От седмица си лягам в/ъв зори.
    От всички ябълки опитах,забранени
    и нещо май в устата ми горчи.
    Направо съм животно,честна дума,
    като изпуснат съм от клетка,разбери.
    Ако ми паднеш днес , не мога се преструвам
    на мъж галантен.Хич не си мисли.
    Такъв пожар в/ъв мислите е пламнал,
    че даже ти не мож го изгаси,
    но можеш да опиташ-против нямам,
    ако ти стиска заповядай.Не боли.  


    damn it:

    Не мога ли ... С фантазийка си бедна.
    И без гасителопожар се справям аз.
    Достатъчно е мръсно да погледна
    и ще замръзне мигом всичко в този час.
    Галантен мъж? Ще бъдеш, без да искаш.
    Неволно вдигат се тез, гордите ръце
    и папионка стягат, чиста бяла ризка,
    под строгия костюм на Готие.
    Ще идем на изискана вечеря,
    със бяло вино и куп морски даровЕ...,
    а после, скъпи, време ще намеря,
    да пусна звяра, дращещ в туй сърце.

    DARZALAS:

    Я гледай що ме спрягаш с висша мода.
    Не съм ли готин само...... по парфюм.
    От бяло вино да изпия трябва много
    а не,не е за мене тоя филм.
    Оставам фен заклет на три канала
    1000тв,спейс и онзи в нас
    на огледалото, ти знаеш, на тавана
    където звяра май че пусках първо аз.
    И само плюс за теб е погледът ти мръсен.
    Какво му трябва друго на човек.
    Загорка,яко гадже и да свърши
    нощта,за предпочитане у нас.

    неземен:

    Ако има работа, почнете ...
    Извивки и навивки до Възбог.
    Започнах да загрявам извинете...
    аскет съм честен и мирянин строг .
    Човек съм божи и обичам
    и Господа, и себе си, и вас.
    Но...чета, и дявола наднича,
    а служа и съм в божа власт.
    А хорските утехи и съблазни
    ми спомнят минало живяно в грях.
    Затуй съм днес самонаказан.
    забравил съм дори какво е смях.
    А ваште реплики напомнят
    на грешника, монаха, днес, сега;
    навяват мисли и мечти нескромни
    за минало във грях, и във тъга.
    Във рилскато обител от години
    будувам и се моля аз, не спя.
    Безброй лета и много зими
    със Господа беседвам през нощта;
    а вашите словесни излияния
    рушат статуквото бетонно в мен.
    И миналото като мръсна пяна
    избива, съблазнява...ден след ден.
    О моля ви, монаха пожалете
    нещата както трабва оправете.
    Да има на небето и у мене мир.
    Направете ми услуга, за хаир.
    И в молитви ще ви споменавм аз
    тук всеки и ден и всеки час...

    DARZALAS:

    I'm sorry отче,хич не предполагах,
    че Господ ни е пратил съгледвач.
    А тази тук обичам.Кво да правя
    когато в мен напира зверски яд,
    защото аз не съм и безразличен,
    но все ми лази тя по гордостта.
    Опитвам се да бъда по лиричен,
    ама не става.Нямам нерви за това.
    Пак sorry,че те връщаме в батака,
    не е умишлено и тва е форма на любов.
    Ще гледам някак си да се въздържам от атаки,
    и да не преча на смирений ти живот,
    но сигурно си спомняш как е трудно
    да се държиш добре когато хапе тя.
    Е хйде отче! Всичко най-набожно.
    Мир вам! Пък аз за днес ще й простя.

    Етикети: , ,

    0 Comments:

    Публикуване на коментар

    << Home