Безразличие - като отхапан геврек

damn it:

Аз винаги ще бъда с него,
но ти в душата ми ще скиташ.
Последна глътка в адска жега.
Разлята чаша, недопита.

Виелици ще чупят клони
във зими дълги и студени,
а спомена за теб ще гони
некръстена надежда в мене

и ще съм грешна в своите мисли,
една Мария-Магдалена,
която, всъщност, е по-чиста
от всичко в цялата Вселена,

но носи своето проклятие
със камъни да я замерят.
След непорочните зачатия
се раждат богове...?! Химера.

Аз винаги ще ти се връщам
в бълнуванията. В съня ти.
Като врата на родна къща,
която в път ще те изпрати.

А днес ме откъсни небрежно
(капризно цвете с рядко име)
от своя свят и много нежно
в ковчег от спомен положи ме.

DARZALAS:
Не мога с теб да съм небрежен.
И сто пъти да те заровя,
за мен си дяволски потребна,
така че мисля да се боря,
до кръв и сълзи.До последно
в сърцето си да те запазя,
дори накрая срещу себе си
в /ъв лют двубой да се изправя.
Не искам да си тръгвам!Чу ли?
Не смей наум да ме изпращаш.
Мамка им проклети думи,
недей за всяка да се хващаш,
ти моя грешнице безпътна-
сълза в окото ми блестяща.
Кому е нужна толкоз мъка
и тая пропаст,черна,страшна,
която зейва помежду ни
та къса мостове,пътеки.
До гуша ми дойде от драми.
Реших да карам по-полека
и вместо в сън да се тормозя
очи не ще затворя,мила.
Заменям сивата си проза,
за къс любов,макар и в рима.

Етикети: а, днес